Любопитството е основно човешко качество. То ни кара да пъхаме носа си навсякъде – защо светът е така устроен? Защо, ако хвърля предмет, той пада, а на лети все нагоре? Да се развива, човек може само чрез любопитството и съвременният свят е устроен точно така.
Така че това, което остава на учителя, е да използва целия наличен инструментариум и използвайки го, да не забравя да наблюдава съвременните хора.
Важен също е фактът, че съвременните деца не са устроени като тези отпреди десет години. Сега децата са абсолютно многодействени. Съвременното дете не е в състояние да си пише домашните, ако в този момент в ушите му не гърми музика, не е включен телевизорът, ако не потропва с крак и не си тананика.
Не е ли това нормата, ако 80% от децата са такива? Ние можем да говорим как светът се сблъсква с епидемия от Синдром на липса на внимание, но това просто не е така. Не е вярно. И какво правим ние с вас? Какво прави зрелият, възрастен свят? „Я седни спокойно!“ „Незабавно извади слушалките от ушите си!“
Но всъщност с тези деца става нещо, което ние не разбираме. Аз също не знам какво точно е то, но ми е ужасно интересно. Ние с вас сме длъжни да го изследваме и да го разберем, нали сме педагози. Ние не можем просто да викаме и да повтаряме: „Ама ние не бяхме такива!“.
Да, ние не живеехме в постоянен ритъм и в постоянна музика. Излезте на улицата – и 90% от хората ще са със слушалки в ушите. Това не се случва само в нашата държава, това е по целия свят. Можем ли да го пренебрегнем? Не, това е нещо важно. А училището взема ли го предвид? Не. Трябва да разберем, че извънземните в този случай сме ние.
80% от децата днес са такива. Ако не и сто. Да, те са много умни, с бързи реакции, умеят да избират, ако още не сме успели да пречупим това в тях, те наистина са многодействени.
И какво казваме ние с вас? Казваме, че ние така не можем. Ами да се научим тогава, иначе как ще учим тях? А методът, който използва училището в момента, е да се опитва да вкара това интересно ново поколение в старите рамки.
Поколенията непрекъснато се менят. Нашите родители бяха едни хора, ние – по-различни и така нататък. А вместо да го признаем, ние казваме: „Седнете с изправени гърбове и сложете ръце на чиновете. Ако искате да говорите – вдигнете ръка!“. Кой е казал, че трябва да е така? Що за глупост? На мен дори ми е срамно да говоря за това, а се налага.
Например на какво е признак шумът по време на урок? Най-общо, това е признак на интерес. А какво казва съвременното училище – че е липса на интерес.
Вие например, когато седнете да си приказвате с приятелка и ви е много интересно, какво правите? Седите и мълчите ли? Само я слушате, без да я прекъсвате, не задавате въпроси, не разказвате случки от вашия живот? Не може да бъде!
Ако сте лично ангажиран в това, което се случва, то вие ще разговаряте шумно, гръмко, с много жестове и мимики, ще прекъсвате. Така трябва да е построен урокът. Така трябва да се преподават личностните знания.
Това е откъс от материала:
В днешната педагогика ние стъпваме като по минно поле
Автор: Дима Зицер
Още по темата:
Най-добрите учители, които познавам
10-те топ неща, които учителите биха искали от родителите
