5 начина да хвалим правилно децата си

„Да хвалим или да не хвалим децата си?“ – един въпрос, който много родители си задават, объркани от разнопосочната и противоречива информация от експерти и псевдоексперти. Да желаем да окуражим децата си, като подсилим тяхното себеуважение и вяра в способностите им, е най-естественото нещо. Дали всички похвали обаче постигат тези цели в дългосрочен план?

Похвалата, както пеницилина, не може да се прилага случайно – казва д-р Хаим Гинът. Въпросът не е Дали да хвалим децата си, а как да го направим по начин, който ще донесе повече ползи за развитието и изграждането на детската личност. Безразборното раздаване на похвали е нож с две остриета, който може да подкопае вътрешната мотивация, да увеличи зависимостта от външни стимули и да засили фиксираната умствена нагласа.

Голям принос за осъзнаване на важността на това как хвалим и поощряваме децата има професорът по психология в Станфордския университет Керъл Дуек. Тя смята, че съществуват два вида умствена нагласа: „установена“ (фиксирана) и „развиваща се“ (нагласа за растеж).

В поредица от експерименти с петокласници Дуек и Клаудия Мюлер откриват, че децата се държат по много различен начин в зависимост от вида на комплиментите, които получават. Деца, хвалени за своите способности и интелигентност (като заложби – статична даденост), са по-склонни да избягват предизвикателствата и да предпочитат по-лесни задачи.

Също така те се интересуват повече от своето положение спрямо конкуренцията – вертикалното позициониране и сравнението с останалите е по-важно, отколкото усвояването на нови умения и подобряване на способностите. Обратното, децата, които са били хвалени заради положените усилия, предпочитат задачи, които ги затрудняват, и такива, от които биха научили нещо. Те се интересуват повече от това да учат нови стратегии за справяне, отколкото от представянето на другите, проявяват упоритост и постоянство дори след като са претърпели неуспех, защото осъзнават, че са нужни по-големи усилия или други стратегии за справяне.

Ето и пет съвета как да дозираме здравословно „похвалата“, така че да заздравим връзката си с детето, да укрепим вярата му в себе си и изграждането на здраво себеуважение:

Хвалете специфично, а не общо. Когато детето ви се приближи към вас, ентусиазирано размахвайки продукта на своя труд, вместо да го удостоите с някое общо „Браво!“, „Страхотно!“, „Чудесна работа!“, посочете конкретно нещата, които са ви направили впечатление в творбата му. „Харесват ми цветовете, които си използвал за тази кола“, „Чудесна идея е да нарисуваш бухалче на дървото“ … Общите похвали могат да бъдат малко объркващи за детето, защото не му дават адекватна обратна връзка и то не може да разбере кое точно е „страхотно“. Конкретните похвали показват също, че вниманието и интересът ви са автентични.

Хвалете усилията, а не постиженията/крайния резултат. Насърчаването на усилията и фокусирането върху това, което е научило детето, му помага да изгради развиваща се умствена нагласа. Ако хвалим децата само за постиженията, те научават, че усилията и ученето нямат значение освен ако не постигнеш нещо. Последното, освен че засилва установената умствена нагласа, допринася и за възприемане на вярването, че стойността и значимостта ни се определят единствено от постиженията. Когато е успяло да се справи с нещо, задайте въпроси на детето, които ще го подбудят да размишлява кои негови усилия са допринесли за успеха му

Хвалете децата за неща, които те могат да променят. „Много си красив!“, „Много си умен!“ и т.н. наглед звучат много окуражаващо, но в дългосрочен план може да създадат някои проблеми (виж по-горе за фиксираната умствена нагласа). Ако хвалим детето за нещо, което е извън неговия контрол, и един ден, пораствайки, то се провали/изпитва затруднения или просто се почувства (субективно) провалено във въпросната област, може да се разочарова от нас (че сме го излъгали) и/или от себе си и да се почувства силно обезкуражено.

Използвайте техниката на „спортно коментиране“. Опишете и коментирайте действията на децата си, все едно сте коментатор на футболен мач или на състезание от „Формула 1“. Виктор е хванал червеното кубче и бавно го приближава към върха на пететажната кула. Дали то ще успее да се задържи на върха, без да рухне кулата? Едно, две, три… Какъв невероятен финал!

Това звучи малко смахнато и нетипично на пръв поглед, защото не е естественият начин, по който говорим. Но ако опитате, ще се убедите колко забавно, вдъхновяващо и заздравяващо връзката е и за двете страни. Нищо не сближава родители и деца по-добре от хумора, смеха и искреното забавление.

Задавайте въпроси и проявявайте любопитство. Това ще постави началото на взаимност и диалог, които ще накарат децата да се почувстват наистина видени и оценени, горди и валидирани. Въпросите показват, че сте заинтересовани от това, което правят и ги вълнува, че това, което е важно за тях, е важно и за вас.

Запомнете, че най-важни при хваленето на децата са най-вече нашето вътрешно отношение, искрен интерес, автентичен ентусиазъм, а не толкова конкретните думи, които изричаме. Няма правилни и грешни изрази, но има нагласи, които ни помагат да окуражим и подкрепим децата си по-добре.