"Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?" Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.
Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.
Да, да, знам за възпитанието, морала, нравствеността, книгите, изкуството, балета, уроците, английския език и т.н., и т.н.…
Но за какво му е всичко това, ако детето не може да преодолява препятствията и да се защитава? А счупеният или изгубеният телефон – това е препятствие.
Дълго време не успявах да обясня на сина си как да се защити. Обиждаха го и аз го учех да си го връща тъпкано. А той не искаше. Физически не понасяше никаква форма на грубост по отношение на други хора – още от малък.
Мъжът ми го съветваше просто да се махне от децата, а ако се наложи, да сменим детската градина, но синът ми не искаше – искаше да общува точно с тези деца.
Ходих на детски психолог. Той много разумно ми обясни, че аз се опитвам да науча сина ми да бъде като мен, а мъжа ми – като него, а това очевидно не е проработило.
Психологът ми каза, че трябва да дадем на сина си възможността да развие свой метод за преодоляване на препятствията.
Ние и двамата не разбирахме какво да правим. Какъв метод? Какви други методи изобщо има извън тези двата?
Тогава се натъкнах на най-гениалната статия за възпитанието.
Детският психолог Катерина Мурашова обобщава, че има 5 начина за преодоляване на препятствията. Пет.
Представете си, че вървите по път и пред вас се изправи стена. Какво ще направите? Отговорете бързо, без да се замисляте.
Аз ще се опитам да мина през нея. Или може би да си направя стълба и да я прескоча… Още?
Мъжът ми каза – ще се обърна и ще потърся друг път.
А още? Това ли е? А има 5 начина.
Стената може да се заобиколи или – като за този способ не спомена нито един от хората, които попитах – може да се извикат на помощ приятели.
И така,
може да се търсят заобиколни начини,
да се атакува препятствието,
да се впрегне интелектът,
да се извика помощ
или да се откажете от постигането на целта.
Двата първи способа, които ви идват наум – са вродени във вас. Обичайни за вас. Аз винаги искам да се боря или да включа интелекта си. Моят бивш мъж обикновено се отказва. И точно този подход – веднага да разбираш кога трябва да се откажеш, му е осигурил не малко достижения в науката, с която се занимава. Той просто създава свой път, такъв, по който няма стени. Това го пиша, за да покажа, че този метод съвсем не е проявление на слабост, а по-скоро на силно развита интуиция.
В идеалния случай задачата на родителя се състои в това, детето да порасне и да владее в еднаква степен всичките пет способности, а не само тези, които е наследило или са присъщи на родителите му.
И тогава разбрахме, че синът ни е роден с непонятен за нас подход за справяне с препятствия.
Той търси помощ. А ние не само че не го подкрепяме, а и му се присмиваме за това. Синът ни искаше да се договори с децата и да влезе в колектива. А ние с мъжа ми никога и с никого не сме се договаряли, не сме молили за помощ, не сме вземали назаем и не сме търсили нечие приятелство. Това ни замисли.
На рождения ден на детето купихме малки играчки на всички деца. Аз се сприятелих с майката на грубиянина, което беше за мен един важен урок, защото до момента ние с нея само се карахме в кабинета на директорката. Майката работеше в кухнята на градината, отглеждаше сама сина си и не знаеше как да се справи с детето си. Помогнах ѝ да го заведе на психолог. Досрамя ме за доскорошната ми несдържаност.
А вече в училище, синът ми веднага се сприятели с най-голямото и силно дете, което впоследствие го защитаваше от всички останали в случай на нужда.
Да се върна към телефона. Да се караш на детето, че не цени скъпите вещи, изобщо не е начин, по който да го научиш как да постъпва в такива ситуации. А и ако вкъщи се въргалят 3 счупени айфона, които ме мързи да дам на поправка, как мога да му говоря, че не разбира ценността на вещите.
Синът ми си загуби телефона 2 пъти. Първия път телефонът беше бабин подарък, сензорен, и детето много страда за него. Казахме му, че ще му купим нов на рождения ден, и му дадохме стар телефон с копчета. Т.е. заобиколихме стената. Той отново си загуби телефона. Решихме, че ще се справя без телефон – след като го губи, значи не му е особено необходим. Отказахме се от пътя, на който има стена.
За две седмици синът ми (9 год.) научи наизуст телефонните номера на мен и на баща си. Ако имаше нужда, което се случваше много рядко, да го вземем от училище по-рано, можеше да помоли някой и да ни звънне. Да потърси помощ. Нито аз, нито бившият ми мъж можем да помолим някого за телефона. А колко пъти ни се е налагало.
Ако пък няма кого да помоли, а ние се бавим, синът ни спокойно сяда и чете книга. Което си е иновативна идея.
И така синът ни вече е почти година без телефон. И изобщо не ни пита вече.
Как да отглеждаме дете пантера. Добре де, пантерата я сложих за красота. Нека да е коте.
Котката кърми децата си, а когато те започнат свободно да бягат насам-натам, ляга и се прави, че спи. Макар че едното ѝ око винаги е отворено. И позволява на котетата да правят всичко до момента, в който има истинска опасност – тогава скача и се намесва.
Загубен телефон, получена двойка, караница с приятели – дайте на детето си шанс да се справи само. Ако не се получава – действайте и му помогнете да намери начина, който ще работи. Дали ще е вашият, на мъжа ви или на самото дете – има пет възможности.
И изобщо това го пиша за възрастните. Още не е късно да разучите тези 5 подхода.
Защото обикновено избираме или да скочим на бой, или да му теглим една и да се откажем.
Хайде сега бързо – ако пред вас се изпречи стена – какво ще направите?
ПП По това време винаги вземахме детето от училище. В момента, в който стана самостоятелен, му взехме телефон, който пази като зеницата на окото си.
Автор: Олга Дори
Още по темата:
Страшна ли е родителската любов
Родителското его - тъмната страна на любовта
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
