Да си родител е...

Ако направим кратък анализ, много бързо ще разберем, че в настоящето знанията, сами по себе си, нямат почти никаква ценност. Защото са леснодостъпни, ако имаме елементарна техническа грамотност. 

Любопитството е основно човешко качество. То ни кара да пъхаме носа си навсякъде – защо светът е така устроен? Защо, ако хвърля предмет, той пада, а на лети все нагоре? Да се развива, човек може само чрез любопитството и съвременният свят е устроен точно така. Така че това, което остава на учителя, е да използва целия наличен инструментариум и използвайки го, да не забравя да наблюдава съвременните хора.

Боже, казах си, какви нервни, луди хора. Купуват, значи, някакви олекотени трактори с гигантски, непомпащи се гуми, сенник и маншон за ръцете, товарят клетите бебета в тях и очевидно ги мъкнат по разорани полета и ниви.

Докато съм преподавател в детския летен лагер, с ужас наблюдавам как много родители продължават да мъчат своите деца и от разстояние:

И така, ще имате бебе.

Ще имате бебе!

Ще имате бебе…

Ще получавате много съвети.

Никога не може да сте напълно подготвени за това, което ви очаква, но е добре да сте наясно с реалностите, които ви предстоят.

Ето ги, като не са подредени по важност:

Една история от пощата ни. Включва една лоша дума, едно разумно обяснение и малко/много засрамени усмивки „Карам Ани (5г.) и нейна приятелка на кино. Изнервена от движението процеждам през зъби...

Марти (7 г.) седи на дивана и мрачно измърморва на майка си:„Аз не мога да разбера защо на теб трябва да ти е толкова лесно!”„Кое, мамо, ми е лесно?”„Ми всичко ти е лесно...

Лично аз се радвам, че не съм се родил в нашето време. Твърде много любов се лее наоколо. Едва си се родил и те превръщат в любима кукла. Мама, татко, бабите, дядовците, всички започват да изливат върху теб нереализираните си инстинкти и потиснати комплекси.