За родители

Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.

Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

Трудното и дълго приспиване е един от най-честите проблеми със съня в ранна детска възраст. Това има своето обяснение, а когато знаем причините, можем да се справим. Опитът ни показва, че когато сънят на детето страда, родителите приемат това за факт и вярват, че на тях се е паднало едно от онези деца, които просто не спят добре. А това не е така. Всеки един проблем със съня има своето решение, стига да се намери верният подход. Това важи и за трудните приспивания.

След всеки празник, който включва подаряването на подаръци, домът ни се оказва буквално покрит с разноцветни, пищящи и дрънчащи играчки. Децата бързо се отегчават от тях и сякаш колкото повече избор имат, толкова повече скучаят. Прекаленото изобилие води до това, че дори наистина полезни и интересни играчки се изгубват в множеството и детето не може да им се наслади.

Нова година е съвсем близо – написахте ли късметчетата?

Предложете на децата си да направят специален подарък на специален човек – баба, дядо, леля, чичо, любимия учител – бурканче, пълно с късмети.

Предстоят празници, срещи с роднини и подаръци. Ще има очаквания и малките деца да изказват признателност, да са благодарни за вниманието, лакомствата, подаръците. А децата под 5 – 6 години не осъзнават това, по-скоро ние, родителите, и другите възрастни роднини го очакваме.  

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.

Наближава най-вълшебното време в годината. Време на очакване, надежди и детски желания. Голяма част от децата вече сътвориха коледните си писма и ги изпратиха до белобрадия старец на Северния полюс. Други все още се колебаят какво да си поискат. Изборът им е затруднен от непрекъснато появяващите се реклами на примамливи играчки, устройства, дрехи и аксесоари, и т.н.

Например аз вече няколко пъти подарявам двете енциклопедии „Всичко за приятелството“ и „Всичко за чувствата“ с празен буркан, на който е залепен празен етикет. Или с голям картон, на който да си направи детето табло на чувствата (или понякога подарявам това: „Табло с емоциите“).

Сега може би трябва да започна с признание: Коледа за мен е магия. Да, знам – изтъркано и банално е! Но моля изслушайте ме! Тоест изчетете ме докрай – аргументирам се добре. :)

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти: