За родители

Средното училище Хънтингтън намалява драстично проявите на лошо поведение, след като заменя временното изключване на учениците от училище с „временно включване“.

При временното включване, вместо наказания ученик да бъде отстранен за известно време от училище, неговият родител е поканен да се присъедини към учебните часове и да бъде рамо до рамо с детето си по време на учебния процес.

Ученикът от училище Хънтингтън Джъстин споделя как му се е отразила новата мярка:

„Миналата година бях отстраняван от занятия няколко пъти. Тази година – нито веднъж“.

Джъстин обяснява, че когато той и майка му са се върнали след първия ден на „временното включване“, са провели сериозен разговор.

„Тя искаше да знае дали винаги се държа така, както докато бяхме заедно, и аз и казах, че днес бях по-добър заради нея.“

Директорът Франк Барнет каза, че в резултат на този подход наказанията са намалели с 2/3, а инцидентите, причинени от лошо поведение, са спаднали наполовина. Училището установило, че преди тази промяна отстраняването от училище не е смятано за наказание, а за почивка и дори някои ученици са ги планирали и умишлено предизвиквали.

Директорът сподели, че повече от 30 семейства са участвали във „временното включване“.

Раздяла пред детската градина

Раздялата трябва да бъде бърза и кратка. Ако на вратата на детската градина детето започне да плаче и да ви моли да се върне, не отстъпвайте. В противен случай ще ви манипулира и занапред и ще продължава да ви устройва подобни сцени. Кажете ли веднъж „тръгвам”, непременно тръгнете. Повярвайте на госпожата, че щом влезе в стаята, малчо бързо се успокоява и всичко е наред. Освен това практиката показва, че детето много по-бързо 

1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето. 

Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите. Децата са емоционални - те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведението на своите родители. Ние често сме склонни да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното  – емоционалното състояние на детето. 

Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…

1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.

Преподаването е трудно занятие. Завладяващо и променящо живота, но много трудно. Да се грижиш за толкова много деца 40 часа всяка седмица, като се стремиш те наистина да научат нещо… това може да е доста голямо предизвикателство.

Този материал е нещо като продължение на „Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка“ от Мая Бобева-Атанасова. Мая е била питана всички тези, че и повече, странни въпроси от приятели, познати и непознати. Отговорите ѝ невинаги са били навременни, остроумни и пълноценни (поради изненада или недостиг на мозъчни клетки, особено по време на третата ѝ бременност), затова се видя принудена да напише статия, за да разясни нещата веднъж завинаги. Но понеже все още не е сигурна дали НЕ ГРЕШИ (защото е очевидно, че някои от въпросите всъщност са констативни твърдения с укорителен характер), реши да поразпита и други многодетни майки, за да вземе някоя идея за остроумен и затапващ отговор. Разбира се, тайничко се надява да не попадне на майката от въпрос №3… 

Отговаря Елисавета Белобрадова, майка на 3 деца, една от създателките на 

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи: