Възможно ли е режим без свободна игра, без телевизор и компютърни игри, изпълнен с часове свирене на инструмент, да възпита щастливи деца?
Откъс от книгата: „Бойният химн на тигрицата-майка” от Ейми Чуа
Много хора се чудят как китайските родители отглеждат толкова успешни деца. Е, аз мога да им кажа как, защото съм го правила. Ето няколко от нещата, които бяха забранени на моите дъщери София и Луиза:
- да преспиват в приятелка;
- да ходят на гости;
- да участват в училищни представления;
- да се оплакват, че не са участвали в училищни представления;
- да гледат телевизия или да играят компютърни игри;
- сами да избират извънкласните си дейности;
- да получават оценки по-ниски от шестица;
- да не са №1 по всеки предмет (изключения са допустими само по физическо възпитание и театрално изкуство);
- да свирят на друг инструмент освен пиано или цигулка;
- да не свирят на пиано или цигулка
В същото време, много „западни” родители си мислят, че са стриктни, но всъщност дори не се доближават до същността на китайската майка. Например, мои приятели смятат, че са достатъчно строги, тъй като техните деца се упражняват по 30 мин. всеки ден. Или най-много час. За китайска майка първият час е лесната част. На втория и третия вече става трудно.
Китайските майки смятат, че нищо не е забавно докато не си достатъчно добър в него. За да станеш достатъчно добър трябва здраво да работиш, а децата по принцип не са склонни да полагат усилия – именно затова е критично важно да пречупиш техните предпочитания и наклонности. Това изисква много твърдост, защото децата ще се съпротивляват, но нещата винаги са трудни в началото и точно там се предават „западните” родители. Ако се прилага правилно, китайската стратегия ще донесе изключителни резултати. Упорити упражнения, упражнения, упражнения, механичното повторение се подценява в Америка. Когато детето се представи отлично в някоя област – математика, пиано или балет – тогава то получава похвали и възхищение. Това го прави по-уверено и упражненията стават забавни, което пък от своя страна помага на родителя да оказва още повече натиск за по-големи постижения.
Китайските родители правят и говорят неща, за които „западните” дори не си помислят. Веднъж когато бях малка се държах изключително неуважително към майка си и баща ми ме нарече „боклук”. И това свърши добра работа. Почувствах се ужасно засрамена от себе си и това, което бях направила. Но това не подкопа самочувствието ми или нещо подобно. Аз много добре знаех, че баща ми ме обича и цени.
Вече като възрастна, самата аз родител, нарекох София „боклук” заради неприемливото й държание към мен. Когато споменах за тази случка на вечеря в приятели, аудиторията беше потресена. Една от гостенките дори избухна в сълзи и си тръгна по-рано.
Факт е, че китайските родители правят неща, които изглеждат невъобразими за „западните” и дори могат да бъдат подсъдни. Китайските майки спокойно могат да кажат на дъщерите си – „Ей, дебелано, трябва да отслабнеш”. В същото време „западните” родители ще заобикалят проблема на пръсти, ще говорят с общи термини като „здраве” и „качество на живот” и даже няма да споменат думата с „д”. И въпреки това децата им ще свършат пред кабинетите за психически и хранителни разстройства.
Китайските родители могат да заповядат на децата си да имат само шестици. „Западните” родители могат само да ги помолят да се опитат да направят най-доброто, на което са способни. Китайските родители казват: „Ти си мързелив. Всичките ти съученици са по-добри от теб.” В това време „западните” родители се борят със самите себе си и се опитват да се убедят, че не са разочаровани от децата си.
Мисля, че има три основни разлики между китайските и „западните” родителски нагласи:
Продължението:
Бойният химн на тигрицата-майка – 2 част
Бойният химн на тигрицата-майка-3 част
