За родители

1. Ще плачете – всички ще плачете. Детето, вие, баба му, другите деца и родители, които ще срещате в градината. Всъщност досега не сте се заслушвали, но след 15 септември до около 15 ноември всяка година сутрешното минаване край детска градина е като филм на ужасите – тежко визуално и слухово преживяване.

Вашето дете ще бъде ученик за първи път. Това е голяма промяна в неговия и вашия живот. Ето няколко практични съвета как да намалите стреса:

 1. Докато сте на маса в компания, съставена САМО от възрастни, тя става и заявява на всеослушание: „Отивам да пишкам!“.

Не, вашата преди така деликатна и изискана приятелка не е претърпяла пълна трансформация на личността. Просто  е свикнала високо и ясно да обяснява всичко, особено кратките си изчезвания. Ако пропусне да го направи и просто каже „Ей сега ще се върна“, рискува сърцераздирателен рев на две изоставени сирачета...

1. На въпроса „На колко сте години?“ отговаряте по следния начин:

      А) На 1 година, 3 месеца и 5 дни

      Б) На 31, но изглеждам на 25, нали?

      В) Някъде на 3 години и нещо...

Майките – те са всякакви възрасти и размери. Приличат си по наличието на количка и уморен поглед. Появата и движението им е по график, съобразен със сезона. Често се събират на ята. Подготвени са за всяка ситуация - от банална до екстремна, разполагат с огромни количества мокри кърпи и солети. Познават отлично шумовия фон на всяка част от площадката и умело направляват количките със заспалите отрочета в зависимост от него.

Що е то площадката?

Това е мястото, на което вие, новоизлюпени родители, ще прекарате следващите от 7 до 10 години от живота си.

Това не е заплаха, но не е и шега.

За майки

1. Обувки – удобни за бърз старт и внезапно спиране – и така няколко пъти. Тръгна към люлката! Спри, спри веднага! Оф, отказа се. Леле, къде се е покатерил чак! Дали ще успея да го хвана?! Ох, слезе....

Понякога плача за теб, мъничка моя.

Понякога плача, защото светът е толкова голям, а ти си толкова малка и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко си мъничка в този огромен свят.

Понякога плача, защото си толкова голяма, а аз съм толкова малка и защото колкото по-голяма ставаш за мен, толкова по-малка ставам аз за теб и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко съм малка в твоя свят.

Учителите понякога са забавни. Представяме ми любимите им реплики към учениците!

1. И какво толкова смешно казах? Я го повтори на глас, че да се посмеем всички!

2. Двойката засега ти я пиша с молив в дневника!