Да има ли униформи в училище – за и против

Да има ли униформи в училище – за и против

Обикновено аргументите в подкрепа на униформите са три:


1. Униформата създава равенство и заличава разликите в доходите на семействата на децата.


Много забавно.


Първо, разликата във възможностите на семействата съществува отдавна, и то не само между децата в едно училище, но и между различните училища. Вероятността на един чин да стоят синът на чистачката и синът на кмета е почти нулева.

Така че е малко късно да се занимаваме с този въпрос. А в училищата, в които са важни възможностите, където няма корупция при постъпването и е възможно тези две деца да се срещнат, униформите не са приоритет, защото и на учителите, и на учениците не им пука на кого родителите са по-богати.


Второ, разликата в доходите при всички положения ще е видима. Защото освен униформите децата носят обувки, маратонки, анцузи, якета, часовници, телефони, прекарват ваканциите си на различни места и т.н., и т.н.

Ще се опитаме да уравним всичко ли?

От друга страна, разликата между скъпата и евтината дреха днес вече е почти незабележима от пръв поглед, защото тук не говорим за коприна и зебло или мед и злато, а за глупости като модни марки и последни колекции.

Дънките, които купих на дъщеря си през лятото на разпродажба в някакъв масов магазин за дрехи и струваха 10 евро, изобщо не се отличаваха от дънките за по 1000 евро, които съм виждала, и са два пъти по-евтини от грозните униформи от изкуствена материя. Така че за каква пък толкова разлика във външния вид говорим?


И трето, кой изобщо е казал, че проблемите се решават по метода – да заметем боклука под килима? Социалното неравенство съществува. Задачата на родителите и учителите е да научат децата да се справят достойно с тези обстоятелства, без да приравняват стойността на човека на стойността на неговите дрехи.



2. Аргумент номер 2 също предизвиква възхищение с лицемерието си.

Униформата, видите ли, подклажда чувството за принадлежност към училището, корпоративната гордост, един вид, която неслучайно съществува в най-добрите училища в Европа. Чудесно.

Т.е. училищата у нас не са нищо особено, със сигурност няма с какво да се гордеем с тях, децата не ги обичат и не държат особено на принадлежността си към тях, затова е необходимо да ИЗГЛЕЖДАМЕ като в Европа.

Интересно би било да се направи един анализ какво е съотношението – качество на училището, включително любовта на учениците към него спрямо изискването на униформи. Нещо ми подсказва, че зависимостта ще бъде много красноречива.


3. Носенето на униформа в училище ще приучи децата към носенето на костюм, т.е. ще ги подготви за корпоративното бъдеще. И кой е казал, че детето непременно ще трябва да ходи на работа в костюм? Аз например не нося и не се оплаквам от това. И искрено се надявам, че дъщеря ми ще има този късмет. А синът ми пък с удоволствие облича костюм, въпреки че в училище ходеше само с дънки. Може би не е необходимо толкова рано да програмираме живота на децата си?


И с това аргументите в подкрепа свършиха. Или поне аз не съм чувала други.


А сега да разгледаме аргументите против носенето на униформи:


1. Униформата е преди всичко издевателство над майките. Защото нормалният второкласник (предимно момчетата, но и доста от момичетата) за една учебна седмица успява да изцапа поне 3 комплекта дрехи. И или майката трябва през нощта да пере, суши, глади, или да купи три комплекта, които да пере, суши, глади през почивните дни.

Тъканите и моделите на униформите обикновено са доста непрактични: или се мачкат твърде много, или имат един куп ръбчета, гънки и т.н., или са с голям процент синтетика и за нула време стават на нищо. А се случва и на етикетчето да пише, че машинното пране е забранено. Как изобщо си представят това? Да си наема прислужница, за да изглежда детето ми социално равно с другите?


2. Униформата е скъпо нещо. Аз например често работя през почивните дни, дори пътувам в командировка. Затова винаги купувам на дъщеря си много дрехи, за да има запас за случаите, в които не мога да пера, и т.н.

Купуването на 4 чифта дънки и 10 блузки е много по-евтино от купуването на 4 комплекта униформа. Освен това тези дрехи могат да се използват и когато детето ходи на гости, на кино, на село, на разходка, за разлика от униформите.


3. Униформата, това е дискриминация за децата с нестандартна фигура. Разликата в телосложенията, която специално закупените дънки и блузи прикриват, се подчертава от униформата.

Неслучайно на рекламните брошури винаги виждаме стройни момичета и момчета в униформа. Никой не отчита страданията на момичетата, които не са толкова стройни или пък обратното, са прекалено слаби, нито се взема предвид дискомфортът на децата, които са твърде високи или твърде ниски, и т.н.


4. Униформите са неудобни. Ризи, запасани в панталоните, сака с подплънки в рамената, поли, които се залепят за чорапогащниците, копчета, които лесно се късат и губят. Униформата притиска, убива, не е удобна, тя непрекъснато трябва да бъде изпъвана и оправяна. А за дете с чувствителна кожа това е просто мъчение. И после да говорим за внимание в час.


5. Униформата предизвиква конфликти. Където има произвол, там има и протест. Тийнейджърите ще се борят за правото си да ходят с униформи. У дома и в училище ще им се карат за това. Те ще отвръщат и конфликтът ще се задълбочава. И кому е нужно това? Малко ли е стресът в живота ни?


6. Понякога родителите казват: ако има избор, всяка сутрин ще се чуди какво да облече. Това се случва, така е. Но нали една от задачите на порастващите ни деца е да се научат да се оправят сами, като това включва и контрол над външния им вид? Да се обличат така, че да е подходящо, удобно и да им харесва? Защо не установим правила, които да подтикват децата да учат и решават какво да облекат?

Например да има изисквания за скромност и строгост на облеклото. И ако детето се замисли – дали дънките с дупки и пайети отговарят на поставените критерии? А дали надписът на тениската може да е всякакъв?


И отново може да има различни традиции в различните училища. СОБСТВЕНИ традиции и в някое училище може да е нормално да се отиде с тениска с надпис „Днес съм малко особен…“, а в друго – не, и детето трябва да се ориентира само. Но всъщност, ако целта е с децата да се разговаря възможно най-малко и да се действа предимно чрез задължения, то униформата е по-подходяща.


7. Обикновено психолозите говорят за вредата от уравняването и нивелирането на индивидуалностите, за това, че униформата ни подготвя за ролята на винтче в корпоративната машина, но аз няма да го направя. Защото с една униформа трудно ще се постигне уравняване. Децата ще го преодолеят, не можеш да „уравниш“ техните очи, усмивки, характери.

Всъщност аз мисля, че вредата от насилието е много по-силна. Еднаквите дрехи, като цяло, са характерни за места, които не са създадени, за да носят радост – армията, затвора, болницата. Ако униформата не е символ на това, че обичаш училището си и се гордееш да учиш в него, то тя всъщност символизира, че някой те притежава, а родителите и учителите, вместо да те защитават, му помагат.


Накратко, единствената ученическа униформа, която мога да призная за разумна, това са дънки/поли без крайности + блузи, тениски с цвета на училището или с емблема, дрехи, които те самите да искат да носят и да са задължителни по определени поводи. Като неносенето им също е позволено.


Автор: Людмила Петрановская, Източник


Още по темата:

Дали и защо е полезно програмирането за деца?

Трябва ли да се забранят домашните?

Уроците, които ни дават най-добрите училища в света