RO EN

Дъщеря ми си обува чорапогащника

 Дъщеря ми си обува чорапогащника

Дъщеря ми си обува чорапогащника.

Вече 15 минути.

15 минути, но сме далеч от успеха.

И съботната сутрин е провалена – чорапогащникът ѝ стяга.

А нас вече ни чакат там, закъдето отдавна закъсняхме.

Ту петата не е на мястото си, ту колената ги няма.

Аз безсилно я гледам и броя до 100.

И някъде дълбоко в мен започва да клокочи гневът.

Все едно съм чайник, който ври и кипи.

Да, чайник съм и парата, илизащата от ушите ми, го потвърждава.

Сурово я мъмря, хайде, по-бързо.

Наум осъждам това несръчно дигитално поколение.

А дъщеря ми си обува чорапогащника.

Изглежда, няма да можем

без сълзи да преминем това изпитание и да стигнем до якето.

Моят дзен е изтощен и объркан.

Върти се въпросът:

ще отидем ли някъде изобщо в близките няколко часа.

И аз, за сто и петнайсети път, броейки до 200,

се сривам от висините на чуждите педагогически стандарти

(парата бумти в слепоочията ми и все по-силно свири чайникът).

Злобно пъхам замръзналите крачета

в проклетото гърло на чорапогащника.

Бързам и викам.

Бързам и викам – и изведнъж ми става толкова гадно и студено,

че докато с лявата ръка намествам петите и колената, с дясната си закривам устата

(и изведнъж става тихо като при трудно кацане).

А дъщеря ми ме прегръща, притиска буза до рамото ми.

- Благодаря ти, че ми помогна. Защото аз

хич не се справях. Може би още съм малка.

Хайде да им простим на тези непослушни чорапогащи.

И да побързаме. И сигурно ще успеем да стигнем.

- Ще успеем, съкровище. Не се притеснявай, животът е пред нас.

Трамваите минават на 10 минути.

Стоим до вратата.Тихичко си шепна: „Чакай“.

И чакам.

И мълча.

Дъщеря ми си обува маратонките.


Източник: Наталия Ненашева

СМЯХ карти
Купи сега

Още по темата:

Край. Започна се!

10 правила за разговор с мама, преди да е изпила сутрешното си кафе

Да пораснеш - за детето и майката в нас

Бъди в безопасност!
Купи сега
Разкажи ми история
Купи сега
Бъди здрав!
Купи сега

Виж следващата новина
Как да убиете желанието на детето си да разказва за себе си
Как да убиете желанието на детето си да разказва за себе си


Първо и най-важно – в никакъв случай не му разказвайте нищо за себе си! Максимумът, който можете да си позволите, са захаросани разкази от детството си. Само минало – никакво настояще!


Подразбира се, че няма да споделяте с него за неприятностите си на работа, за срещата си с приятели или за последния сериал, който сте гледали – какво разбира то от тези неща?