ПРОБЛЕМ
„Не се осмелява да каже кое върви добре и кое не, дали обича нещо, или не, дълго се колебае, преди да избере, след това сменя мнението си, извинява се веднага след като му се стори, че е сгрешил, или е направил беля.“
ОБЯСНЕНИЕ
Вътрешната сигурност личи отвън
Ако се огледа около себе си, всеки може да отгатне кой е самоуверен, като наблюдава начина, по който се държи, как общува с останалите. Увереният участва в разговора, отговаря на въпросите, като гледа право в очите, изразява вкусовете си, желанията си, предпочитанията си. Той поема отговорност, признава грешките си, приема критики; спокоен и откровен е. Когато човек се чувства добре в кожата си, той намира правилното си място, правилната дистанция сред останалите.
Разбира се, когато става дума за дете, картината може да е малко по-размита: то може на тази възраст да подскача насам-натам и да крещи доста силно, и все пак да е самоуверено!
Липсата на вътрешна сигурност личи отвън
Особено когато си дете, което няма право на избор, което трябва да отговаря на очаквания, на въпроси! Възрастният намира начин да се справи, успява да избегне неловките ситуации. Или пък игнорира чувствата си, нуждите си, което е жалко.
Но да си представим как детето говори на по-висок, леко потреперващ глас, с поглед, в който се чете ужас или е сведен надолу. То говори бързо, трудно разбираме какво казва, непрекъснато мърда неловко. Дебне и най-малката забележка и я разбира неправилно, защото умът му е замъглен от емоциите, които не успява да контролира. То е в състояние на стрес, т.е. убедено е, че няма уменията да се справи с това, което се иска от него.
Успокойте ума, като започнете от тялото
Връзката между ума и тялото е ясна: те са зависими. Съгласието помежду им е разковниче на благосъстоянието. От основно значение за емоционалното равновесие е умението да чуваш посланията на тялото. Има многобройни методики, които допринасят за това равновесие: релаксирането, медитацията, рецитирането на мантри.
Грижата за цялостното ти състояние е да си даваш повече шансове при справянето с предизвикателствата и да живееш по-щастливо.
РЕШЕНИЕ
Дейност: Влюбената калинка.
Цел: Изживяване на момент на душевно спокойствие чрез релаксация.
Как да действаме: С историята, която следва и която трябва да се прочете (с отворени очи) и да се преживее (със затворени очи).
Лято е, ти си край басейна и наблюдаваш малка калинка, която решаваш да наречеш Лили. Калинката Лили бърза нанякъде… Представяш си, че тя търси възлюбения си и трополи с малките си краченца със скоростта на калинка.
Виждаш я как идва към теб с малките си черни точици върху гърба, преброяваш по три от всяка страна. След това тя литва и кацва на дланта ти. Много учудена, потропва и те гъделичка, кара те да се усмихваш. Отново потегля и ти решаваш да я оставиш да отиде, където пожелае.
Тя бяга по ръката ти и се качва до врата ти… След това се катери по лицето ти. Преминава по устните ти и предизвиква у теб желание да се разсмееш. Осмелява се да стигне точно под носа ти, но дишането ти я спира… Вдишваш един път… два пъти… три пъти. Вече не я усещаш. Май че пълзи върху лявото ти око. Иска ти се да се почешеш.
Прибягва през челото до косите ти, но рискува да се изгуби в тях и затова се спуска отново надолу, гъделичкайки те, стига до гърдите ти и спира. Може би слуша ударите на сърцето ти? Бум-бум, бум-бум… Сигурно са силни като гръмотевици за нея. Отново поема към стомаха ти, към пъпчето, което е така чувствително. Коремът ти може би бълбука и това ще я изплаши. Ще отвориш очи точно в момента, в който тя застава на връхчето на крачето ти и те кара да подскочиш от изненада! След това отлита. И малко по-нататък забелязваш втора калинка, към която тя се притиска. Нейният възлюбен?
Това е откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност!", част от поредицата "Ефективният родител".
Още по темата:
Помогнете на детето си да развие своята самоувереност
Как да научим детето да се сприятелява?
Как да направим детето си уверено?
