1. Следвайте принципи за общуване, които са се доказали във времето.
Обърнете внимание на това, което дава резултат отначало, винаги, всеки ден.
Много често след първите две години на нашите най-малки деца, забравяме да продължим да сме открити и без филтър: ярко и явно да изразяваме любовта си, емоциите си, своята привързаност, гордостта си. Те винаги ще имат нужда от това: станете коментатор за неговия фен клуб, поздравете го дори за най-малкия му успех. Възползвайте се от всеки случай, за да му кажете какво харесвате и цените в него – дори и това, което е „банално“, или което вече е постигнато: да се усмихва, да затваря вратите, да си мие зъбите сам, да споделя преживяното през деня. Това ще го поощри да продължи.
2. Запазете за него по един споделен момент всеки ден
Няколко мига на споделяне, игра, диалог, напълно посветени на детето, само и единствено за него, ще задоволят неговата силна нужда от внимание.
3. Формулирайте с позитивни думи вашите очаквания и вашите коментари
Избягвайте негативните изрази при забележките. Отбележете това, което съществува, а не онова, което липсва. Подчертайте, което виждате, което бихте желали, което ще направите. Опишете в детайли на детето какво очаквате от него, вместо да му повтаряте това, което е пропуснало.
4. В моменти на гняв разграничете детето от неговото поведение
Трудно е да се реагира в момент, когато е сътворена някоя „беля“. Запомнете само едно правило: правете разлика между детето и това, което е направило. „Не ми харесва поведението ти, но теб обичам все така безусловно.“ Избягвайте реплики от рода: „За нищо не ставаш“. Вместо това предпочетете: „Това, което си направил, е нетърпимо.“
5. В моментите, когато е нервно, помислете за връзката тяло–ум
Липсата на самоувереност може да се изразява и в нервност, гняв: затова е необходимо да упражняваме подходящи активности за релаксация от най-ранна възраст.
6. Не се поддавайте на госпожа „Лош късмет“ и на господин „Високи резултати“!
Оставете детето да се развива със свой собствен ритъм. Не обръщайте внимание на фалшивите доброжелатели: „Не те ли притеснява, че на 4 години още не може да си напише името?“ и припирането:
„Трябва да го запишеш да тренира нещо още отсега!“. Все пак става дума за дете, а не за състезателен кон. Ако усеща присъствието ви, вашето внимание и съпричастност, ако му напомняте предишни успехи и го вдъхновявате, вие сте изпълнили мисията си. Детето ще свърши останалото.
7. Нека тази истина се запечата в съзнанието ви: детето ви е много повече от ученик!
Училището се е превърнало в храм на знанието, резултатите на ученика са мерило на качествата на детето, а родителите са загубили ролята си в предаването на знания и във въвеждането в основните ценности на обществения живот.
Детето е много повече от просто един ученик – и може да е добър ученик с ниска самоувереност или пък лош ученик с висока такава. Вдъхновете се от Монтен: „Детето не е съд, който да напълним, то е огън, който да запалим“. Споделете с него историята на вашето семейство и философията му, преживяванията и успехите на членовете му. Емоционалната интелигентност, умението му да се държи добре с другите допълват IQ-то.
Това е откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност!", част от поредицата "Ефективният родител".
Още по темата:
Помогнете на детето си да развие своята самоувереност
Как да научим детето да се сприятелява?
Детето и усещането за вътрешна сигурност
