Днес в часа ни представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но аз предварително хвърлях на земята едната ябълка, като внимавах да няма външна промяна в нея). Говорихме си за ябълките и децата описаха как и двете изглеждат еднакви – червени, почти еднакви по размер, сочни и вкусни.
Взех натъртената ябълка, пуснах я на земята и започнах да говоря на децата как не я харесвам и колко отвратителна е тя, с отвратителен цвят и твърде къса дръжка. Казах им, че искам и те да я обиждат точно като мен.
Някои от децата ме гледаха, сякаш съм полудял, но все пак ябълката премина през тях и те я обиждаха: „Ти си една миризлива ябълка“, „Даже не знам защо съществуваш“, „Сигурно си ужасно червива“ и т.н.
След това си предавахме от ръка на ръка другата ябълка, като ѝ казвахме мили думи: „Ти си една много красива ябълка“, „Имаш страхотен цвят“ и т.н.
След това отново показах в ръцете си двете ябълки и коментирахме дали се различават – не, те изглеждаха напълно еднакви.
И тогава разрязах плодовете.
Ябълката, към която бяхме мили, беше чиста, свежа и сочна.
Другата, която обиждахме и хвърляхме, беше потъмняла, наранена и омекнала.
Мисля, че децата схванаха посланието веднага. Те разбраха, че това, което виждаме вътре в ябълката – нараняванията, петната и отчупените парченца, е това, което се случва във всеки от нас, когато ни обиждат и нараняват – с дела или с думи.
Когато хората са тормозени, особено децата, те се чувстват ужасно, но много често не го показват и не споделят с други чувствата си. Ако не бяхме разрязали ябълката, никога нямаше да разберем колко сме я наранили.
Споделих с децата за подобно неприятно преживяване, което имах миналата седмица, и колко зле съм се почувствал. И как съм продължил да се усмихвам, изпитвайки болка от чуждите думи.
Ние, за разлика от ябълката, можем да променим това, което се случва с нас. Ние можем да научим децата си, че не трябва да говорим лоши думи един на друг и че е хубаво да споделяме как се чувстваме. Можем да научим децата си да защитават по-слабите и да спират всяка форма на тормоз точно както едно малко момиче днес отказа да обиди една ябълка.
Много повече вреда нанасяме, когато никой не прави нищо срещу тормоза. Нека да създадем поколение от добри и грижовни деца.
Езикът няма кости, но е достатъчно силен, за да разбие сърце.
Така че бъдете внимателни с думите, които казвате.
Послепис на автора, допълнен след реакциите от горния пост:
Леле, не очаквах толкова голяма реакция, но искам да разясня няколко неща:
Ябълката беше червена и за да съм сигурен, че изглежда непокътната, я ударих няколко пъти, но леко. На пипане се усеща нараняването, но не се вижда. Децата не забелязаха нищо.
След като разрязах ябълката и постигнах искания от мен ефект, аз обясних на децата, че предварително съм я наранил, за да им покажа нагледно за болката, която често не виждаме, но съществува в нас. Въздействието беше много силно. Децата възприеха и разбраха посланието.
По време на Часа за почивка (а и във всеки друг час) ние предлагаме на децата инструменти и техники за овладяване на чувствата и емоциите си и им предлагаме стратегии и решения за справяне със стреса и тревожността. Всяко наше действие подкрепя екипната работа, уважението, подкрепата, решението на конфликти, самочувствието и увереността и децата знаят, че могат да разчитат на нас, когато е необходимо.
Благодаря ви за страхотната подкрепа и милите думи!
Още по темата:
Как един учител вдъхнови учениците си преди изпита
Не развличаме ли твърде много децата си
Могат ли да издържат децата ни 8 часа без устройства
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
