Бащата на две дъщери Андрей Буренок споделя своя опит.
Не им давайте точни указания какво да правят в дадени ситуации
Емоционалната компетентност, това е способността да разбереш собствените си чувства и да ги насочиш в необходимото русло. Или по-просто казано – ако човек успява да се справи с раздразнението си, без да е в конфликт със себе си и околните, то означава, че е емоционално компетентен.
Психолозите различават четири нива на компетентност: от „аз не разбирам чувствата си и те ме управляват“ до „лесно се справям с емоционалните си изблици“. Малките деца трудно разбират различните емоции – не изпитват вълнуващи емоции, които не могат да контролират.
Затова указанията от родители като „успокой се“, „спри да плачеш“, „млъкни“ им се струват като агресия. Особено неприятно е, ако подобни „сблъсъци“ се случват на публични места и ние, родителите, обикновено притеснени от това „какво ще кажат хората“, повишаваме глас на детето.
Помнете, че детето е дете
Когато в семейството се появи дете, голяма част от родителите забравят за всички прочетени книги за възпитанието и започват да се държат с детето като с възрастен. Детските истерии ние приемаме като проява на лоши черти от характера, а най-вероятно детето просто изпитва физически дискомфорт и се опитва да ни го каже по своя детски начин.
Слушайте
Още в момента, в който детето започне да изразява своето недоволство, е нужно да разясним причината – възможно е всъщност то просто да е уморено или пък краката му да са мокри. Същото трябва да се случи и с чувствата на обида и ревност – зареденото с негативни емоции дете започва да се държи неадекватно.
Опитният родител знае, че трябва да помогне на детето да разпознае точните чувства, които изпитва, като прилага метода на „активното слушане“. Психолозите препоръчват да се води диалог с детето, да се дискутират възможните причини за неговото усещане за „нещастие“ в дадения момент. Прилагайки този метод, родителят не само помага на детето в конкретната ситуация, но и му дава пример как само да решава проблеми с други хора.
7
Когато децата ми започнат да капризничат или да мрънкат, аз се опитвам да им помогна да осъзнаят чувствата си и да им подскажа възможни начини за справянето с тях. Питам дъщерите си какво точно чувстват и защо според тях, например: „Плачеш, защото си уморена? Хайде, да отидем да си починем!“; или: „Ядосана си, защото сестра ти ти взе играчката. Хайде да я помолим повече да не прави така“. Разбирането на своите емоции и причините за тях е първата крачка към техния контрол.
Отделяйте повече внимание на най-голямото дете, ако имате многодетно семейство
Родителите често проектират своите шаблони и стереотипи върху децата си, а те от своя страна копират поведението на по-големите от тях. В семействата с няколко деца малките често повтарят действията на по-големите.
Това означава, че за запазване на нормалната атмосфера в семейния кръг родителите трябва да отделят голямо внимание на по-голямото дете. Веднъж при нас се случи следното: малката ми дъщеря се обиди на голямата и не знаейки как да се справи с нея, я удари, а голямата ми дъщеря отвърна на удара. По-късно обясних на каката, че тя е ролевият модел за сестра си и ако следващия път не отвърне на удара, а обсъди причината за конфликта, сестра ѝ ще научи от нея по-добрия начин за справяне с проблемите.
Отървете се от неосъзнати навици
От друга страна, в семействата, в които расте едно дете, родителите са примерът за подражание. Това означава, че ако родителите са привикнали да си повишават глас в присъствието на детето, то трябва да са готови то да се държи по същия начин. Опитайте се да си спомните какво не ви е харесвало в методите на възпитание на вашите родители – възможно е, без да забелязвате, да ги прилагате във вашето семейство. Всякакви пляскания и повишавания на тона обикновено се случват на автопилот.
Когато емоциите са по-силни от разума, ние включваме ресуси от миналото и повтаряме шаблонни действия на нашите родители. Преди да се опитваме да формираме детската емоционална компетентност, е важно да анализираме собственото си състояние и да се избавим от неконтролирани чувства и нежелателни „неосъзнати навици“.
Не забравяйте, че възпитанието на детето не е дресировка. Всички ние, като възрастни, имаме своите възгледи и емоции, у децата те все още се формират. Постарайте се да бъдете чувствителен и разбиращ родител, научете се да слушате и да подсказвате възможни решения – така детето ще се научи да познава себе си, да разпознава чувствата си и да се справя с тях.
Още по темата:
10 ситуации, в които ни се струва, че детето се държи лошо, а не е така
10 родителски хитрости за по-щастливи деца
