Всички ние знаем, че от време на време децата се превръщат в малки дяволчета, които не могат да контролират емоциите си. В тези моменти те могат да се търкалят по пода, да крещят пронизително, да тупат с крака и да плачат. А понякога просто издевателстват над нас с исканията и мрънкането си, проверявайки къде е границата на родителското търпение.
Но трябва да помните едно – в повечето случаи те правят това не нарочно, а като част от собственото си развитие, порастване и съзряване на личността. Разбирайки това, ние ще се научим да разбираме нашите „трудни“ деца.
Неконтролирани пориви
Знаете за какво говоря – вие казвате на детето да не хвърля играчката, а то ви гледа в очите и я хвърля. То прави това не защото е лошо. А защото областта на мозъка, която отговаря за самоконтрола, е неразвита при раждането и се развива напълно чак в края на пубертета.
Тази информация противоречи на очакванията на родителите – 56% от майките и бащите смятат, че децата на възраст 2–3 години трябва да могат да се съпротивляват на изкушението да направят нещо забранено – истината е, че децата усвояват това умение най-рано на 4 г.
Хиперстимулация
Може би сте забелязали, че дните, в които успявате за няколко часа да се разходите, да отидете на гости (с обществен транспорт), да отидете в парка и да се запознаете с нови хора, обикновено завършват с истерия. А вие сте направили всичко това за развитието и развлечението на детето си.
Но авторът на книгата „Простото родителство“ Ким Джон Пейн пише, че игрите и веселието на детето трябва да са в правилен баланс със скуката, спокойствието и почивката. В момента, в който олекотите графика и престанете да скачате като козлета от развиващите кръжоци до детския фитнес, поведението на детето значително ще се подобри.
Неудовлетворени базисни нужди
Вие сами знаете, че ставате раздразнителни, когато сте гладни. А на детето все още му е трудно да разбере каква точно е причината за внезапния му срив – жажда, глад, внезапно възникнала болка, настъпваща умора. Помнете, че способността на децата да се справят с емоциите си рязко спада на фона на неудовлетворени базисни потребности.
Демонстрация на силни емоции
Възрастните умеят да прикриват силните си чувства, но децата нямат тази способност. Затова те викат или плачат в ситуация, с която възрастен би се справил с лекота. Не се карайте на децата за техните силни емоции, просто им дайте възможност да ги изразят, така както умеят в дадения момент. Потискането или забраната на плача няма да доведе до нищо хубаво.
Необходимост от физическо натоварване
Децата трябва да бягат, да скачат, непрекъснато да подскачат напред-назад. Движението е необходима и важна част за тяхното развитие. Вместо да забранявате на детето да препуска в апартамента, намерете време да го заведете на площадката и му дайте възможност да се наиграе на воля.
Развитие на самостоятелността
Вие можете да се ядосвате или дори да се плашите от факта, че 3-годишното ви сладурче, толкова послушно до вчера, днес иска да си сложи ботушите вместо ръкавици, а гащите вместо шапка и така да излезе на разходка.
Те подстригват косите си, строят кули по пода от току-що изгладените дрехи, разхвърлят навсякъде и като цяло правят неща против всякаква нормална логика. Но това е правилно и неизбежно – така те се опознават, учат се на самостоятелен живот, отделят се от нас, опитват се да планират на базата на собствените си желания. Накратко: не, когато крият ключовете ви, те не се опитват да ви съсипят.
Обратната страна на силата
Вижте сега: вие например сте чувствителен и разбиращ човек, но обратната страна на това качество е, че се натоварвате много от чуждите отрицателни емоции. Или: вие отлично се съсредоточавате в това, което вършите, но трудно превключвате от една задача на друга. Същото е и с децата.
Едното може да бъде внимателно и акуратно, но да не обича новостите (затова и всъщност не иска да ходи на кръжока, който сте му избрали), другото – леко се пали, но пък е неорганизирано, третото с удоволствие ходи на градина, но се ядосва, когато децата не спазват правилата на играта. Най-общо, важно е да знаем, че понякога „нежеланото“ поведение може всъщност да е обратната страна на силно качество на детето – това ще помогне на нас и на него по-добре да го разбираме.
Непрекъсната игра
Вие се опитвате да го изведете на разходка, а детето непрекъснато бяга и иска да го хванете или вие си миете зъбите, а то влетява в банята с диви викове и дървен меч. Детето иска да ви привлече в игра, която е необходима за неговото пълноценно развитие.
Чрез играта то опознава света. Освен това децата много обичат положителните емоции от играта с родителите си – смеха, прегръдките, топлите думи. Затова няма какво да се направи – трябва да играем с тях. Ако успявате да отделите достатъчно време за игра през деня, нуждите на детето ви ще бъдат удовлетворени и към края на деня то ще ви остави на мира (може би).
Реакция на емоциите на родителите
Емоциите могат да се предават от човек на човек почти като вирус – няма да забележите как детето ще започне да копира поведението ви, ако непрекъснато бързате, груби сте и сте резки с хората около вас. Затова, ако забележите, че детето ви се отнася грубо към приятели или играчките си, е добре да се вгледате в себе си.
Неясни граници
Днес сте му купили бонбони по време на разходката, а утре му казвате, че не може, защото скоро ще обядвате. Днес прочитате 5 книги преди сън, а утре нямате сили за четене. Това е напълно разбираемо за вас, но не и за детето. Децата, това са хора, които обичат предсказуемостта и стабилността. Установете граници, които няма да са ви трудни за спазване, и ще видите, че отношенията ви с детето ще се подобрят.
Още по темата:
10 родителски хитрости за по-щастливи деца
24 съвета към любящите родители
Най-ценният ми родителски похват
