Неотдавна случайно се оказах на входа на детска градина в края на работния ден. Покрай мен минаха поне 4 майки с децата си.
Изненадах се, че чух четири напълно еднакви разговора (доколкото могат да бъдат наречени разговори):
Майката: И какво прави днес?
Детето: Нищо.
Майката (един вид помага): Имаше ли нещо интересно в градината?
Детето: Ами не.
И толкоз. Както се казва, поговориха си. Не знам какво се е случило после, но лесно мога да си представя. Мама задава още няколко въпроса, детето успява вероятно да каже нещичко и мама се успокоява. Или друг вариант, не се успокоява, а идва при учителя да го пита изобщо нещо правят ли в тази градина, след като детето нищо не може да си спомни в края на деня. Трябва да си призная, че сред въпросите, които ми задават родителите, най-честият е този: „Защо той не ми казва нищо?“.
И наистина защо? Да не би да не искат да споделят с нас? Скъпи родители, успокойте се, искат, разбира се! Но не умеят. Точно като… нас.
Питам една майка кога за последен път е споделяла със сина си за работата си. Тя изненадано отвръща: „Май изобщо не съм…“. Интересно, а как тогава да научим един човек да разказва за себе си, ако не вижда подобен модел пред себе си? Разговор само от една страна, дори с най-добрата майка на света, неизбежно има характеристиките на разпит. А на кой му е приятно да го разпитват?
Време е да започнем да общуваме. Да разказваме на детето си какви преживявания сме имали, интересни срещи, изненади, радости. По този начин му протягаме ръка и му даваме правото на собствен разказ. И изведнъж откриваме, че имаме много интересен събеседник.
Само не трябва да бързаме. И на него, и на нас ни е необходимо време, за да се научим. Постепенно, ден след ден ще откриваме колко е хубаво да общуваме. Двустранно.
Това е и тайната. Ако искате да чуете за техния живот – говорете за вашия.
Всъщност и с възрастните е така.
Още по темата:
7 въпроса, които да зададем на детето си след училище
10 родителски хитрости за по-щастливи деца
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.