Всичко започва лесно и просто, неусетно почти. С новопридобитото си дете сте на площадката и се социализирате по пясъчници и игрушки. Разговорите прерастват в запознанства и размяна на телефони.
Вие бързо нащраквате:
Petia Chochko
или
Geri Jorko.
Защото колко пък Chochko-вци и Jorko-вци познавате от досегашния си корпоративен и вечерно-дискотечен, бездетен живот?
Месеците минават, идва лятото, познанствата и симпатиите се задълбочават и към компанията се присъединяват и татковците – на бира и семки. Обменяте информация кой къде работи (работеШЕ), обещавате да си препратите някакви контакти, мейли и се налага да запишете още имена в указателя:
Emo Petia Chochкo
и
Toni Geri Jorko.
Все още всичко е просто и ясно, а името на звънящия – обозримо от първи поглед и мисъл.
Първото дете вече е в градина и за да внесете ред в новопоявилите се социални запознанства, въвеждате още един критерий – например номер на детска градина, и така в телефона ви се появяват:
23 ODZ Bobi Tatko Pepi
и
23 ODZ Emi Maika Dara.
От които става кристално ясно откъде познавате Bobi и Emi, какъв пол са и чии родители са.
Още няколко годинки и второто ви дете влиза в същата градина. След лекото първоначално стъписване от запознанството ви с още 30 деца и поне 30 родители, вие се окопитвате и интелигентно излизате от заплетената ситуация с добавката:
73 ODZ Eli Maika Dara Nia
73 ODZ Bobi Tatko Pepi Viki.
Където Nia и Viki са имената на децата ви и по този начин с лекота разбирате кое точно ваше дете канят на рождения ден, както и дали ще отидете, или ще трябва любезно да откажете. Тук ще отворим едни скоби: отказът трябва да е не само мил, а и под лъжлив претекст. Няма как да заявите смело по телефона: „Как пък не, ще водя детето си на рождения ден на тоя дребен непрокопсаник, дето всеки ден я пердаши!“, защото другата седмица дъщеря ви може да реши, че Pepi всъщност ѝ е най-добрият приятел на света, и спешно да трябва да го каните на гости.
Тъй като записите в телефона ви са станали доста дълги, при приемане на обаждане вие често не виждате изписано цялото описание, а само, че е някой от 23 ODZ. Успешен подход в този случай е да говорите уверено и дружелюбно, но БЕЗ да споменавате имена. Придържайте се към „детето“, „госпожата“ и „групата“ без излишни подробности.
Текстът няма да е пълноценен, ако не споменем и усложнението, което настъпва с Александровците и Мартиновците, които във всяка група са минимум по двама. Тогава се налага да добавяте и фамилия за по-ясна идентификация:
23 ODZ Tedi Tatko Alex Petrov Viki
23 ODZ Koki Tatko Alex Ivanov Nia
23 ODZ Sasho Tatko Alex Marinov Viki.
На този етап вие вече се чудите дали изобщо има смисъл да записвате каквото и да е в телефона си, тъй като сте окончателно объркан в градини, групи, имена и фамилии. Но, както често се случва в родителството, просто продължавате напред.
Около 5–6 години след като сте станали родител, телефонният ви указател вместо така:
Joro
Tania,
Ivan
Polina,
ще изглежда така:
23 ODZ Eli Maika Dara Nia
23 ODZ Bobi Tatko Pepi Viki
23 ODZ Tedi Tatko Alex Petrov Viki
23 ODZ Koki Tatko Alex Ivanov Nia
23 ODZ Sasho Tatko Alex Marinov Viki
9 SOU Tania Maika Martin Iliev
9 SOU Bogi Tatko Martin Boev
Което в крайна сметка е едно от чудн(оват)ите превъплъщения на родителството :)
Още по темата:
5-те неща, за които не ми пука, откакто съм родител
