Нашите деца минават през различни етапи в своя живот. Един от най-вълнуващите моменти в ранната детска възраст е този, когато малчуганите тръгват на училище.
Темата е много дискутирана и поставяна неведнъж, освен това е пределно обширна. Затова няма да изпадам в излишни подробности, а ще се опитам само с няколко практически съвета да бъда полезна на бъдещите и настоящите ученици и техните родители.
1. Ако детето ви ще бъде първолак, започнете с това, поне два-три месеца преди 15 септември да го заведете до училището. Нека то да види сградата, да се разходи из коридорите, да надникне в класните стаи. Малчуганът трябва да усети мястото. Това е същото, както когато си купувате нов дом. Ходите на огледи и дори когато цената е перфектна, всичко е наред, не усещате мястото, не го купувате. Ако почувствате, че детето ви не изглежда впечатлено или че нещо не му харесва, просто повторете „екскурзията“ няколко пъти и ще видите как то всеки път ще открива нови и нови неща.
Тук можете да приложите една малка хитрост. Ден или два след посещението в училище накарайте наследника да ви го опише. За да направи описание, трябва да се замисли, да си го представи. Ще се учудите колко подробности са ви убягнали.
2. Друг съществен момент от подготовката на бъдещия първолак е набавянето на ученически пособия. За съжаление, доста родители се фокусират върху тази задача и смятат, че с това се изчерпва подготовката. Да, купуването на първата чанта е важно, но не го превръщайте в ритуал. Вземете детето с вас в магазина, вместо да му правите изненада. Най-вероятно то ще избира чантата си по цвят и атрактивност. Вие сте тези, които внимателно и тактично трябва да го предпазите от неразумен избор.
Чантата трябва да е лека и функционална (с повече прегради). Същото важи и за кутията за храна, шишето за вода, дрехите и обувките. Те трябва да бъдат не модерни, а удобни.
3. Мили родители, не учете децата си да пишат, особено ръкописни букви, преди да са тръгнали на училище. Това е работа на учителите, а освен това изисква познаване на специални техники.
4. Много родители смятат, че децата им априори знаят значението на думи като: отпред, отзад, ляво, дясно, горе, долу, над, под, вчера, утре и т.н. Но се оказва, че не е така. Помогнете им с това, преди да са тръгнали на училище. Било с игра („Хайде да вечеряме. Подреди, моля те, вилиците под масата“) било с пояснения, било, докато четете приказки (спирайте и разяснявайте).
5. Слушайте детето си. Ако видите, че има нарушения в произнасянето на звуковете, не се страхувайте, нито пък се срамувайте да поговорите с училищния логопед и с учителя му.
Преди тази среща може да започнете да играете на „думи“ – търсете такива, в чиито звуци усетите, че се затормозява. Научете го да подчертава необходимия звук с гласа си, като го удължи и форсира (рррриба, ллллимон, слънцццце…). Трудно е, но не изказвайте недоволство, не се смейте и най-важното – никакви упреци! Бъдете търпеливи и непрекъснато хвалете детето си дори и за най-малкия успех.
6. Поработете предварително върху концентрацията и паметта на детето си. Има много активни деца, които не успяват да останат спокойни на чина дори пет минути. Играйте с детето си на „замръзванка“ или на „мълчанка“. Четете му кратки детски стихчета. Анализирайте ги и след това пак четете, като го карате да повтаря след вас, т.е. да ги учи наизуст. Това е много добра техника за развитие на паметта.
7. По-скоро ги научете да си връзват връзките на обувките. Да, разбирам, че е смешно, но голяма част от децата не могат да го правят.
8. Научете децата си да имат хигиенни навици. Ако госпожата не ги подсети, малчуганите просто забравят да си мият ръцете.
9. Научете децата си да се хранят бавно и внимателно, да не мляскат и да не приказват с пълна уста.
10. Научете ги да познават и да пазят дрехите си, моливите, тетрадките, изобщо личните си вещи. В противен случай ще ви се наложи доста често да купувате шалове, ръкавици, шапки, чорапи, гуменки и дори якета.
11. Обикновено децата в тази възраст са много любопитни, наблюдателни и задават много въпроси. Но ако вие не им обърнете внимание, не им отговорите един или два пъти, детето ще замлъкне и ще престане да пита.
Най-честият въпрос, който бъдещите първолаци задават е дали ще си намерят приятели. Това е естествен, но неосъзнат страх детето ви да остане изолирано. Внимателно му обяснете, че приятелите няма да се появят още в първия ден. Че първо трябва да се запознае с всички и полека-лека ще реши кой му допада най-много.
В тази връзка още на 15 септември, независимо че сте били на тържеството, че сте снимали и видели всички и всичко, накарайте детето си да ви разказва. Не задавайте формални въпроси като: „Добре ли беше?“, защото ще получите кратък отговор: „Да“.
По-скоро питайте колко познати деца е видяло, как са били облечени, как е украсена класната стая, какво е казала госпожата. Така не само ще го накарате да преживее отново този вълнуващ за него момент, но и ще прецените нагласата му. И най-важното, слушайте какво и как ви разказва. Детето ви ще бъде впечатлено, че се вълнувате заедно с него.
12. Важно е детето да усеща, че получава обич, внимание и подкрепа. Това е съществен елемент от неговото развитие и усещането за увереност.
13. В същото време обаче трябва да му обясните, че в училище има правила, които е задължително да се спазват, и че те са по-различни от тези у дома.
Важна е позицията и на двамата родители.
В тази връзка, мили майки, зная, че сте привързани към децата си, но не се превръщайте в орлици, които, скрити зад оградата на училището, наблюдават дали отрочето не е паднало и плаче.
Мили татковци, научете децата си да познават и уважават себе си, но да не налагат егото си, още по-малко със сила.
Правилата в училище трябва да станат основна ценност, защото това е вторият дом на децата ни.
Разрешете ми да завърша с една мисъл на Далай Лама:
„Жизненоважно е, когато образоваме мозъка на детето, да не забравяме да образоваме и сърцето му!“
Автор: Весела Илиева, учител в 107 ОУ
Още по темата:
10-те топ неща, които биха искали учителите от родителите
8 начина да научите децата си да ценят парите
Как да възпитате в детето си интерес към четенето
