Кога едно поведение е част от нормалното израстване на детето и кога е сигнал за по-сериозен проблем?
Клиничният психолог Любомир Драганов работи и с деца. Повече информация за него можете да намерите ТУК.
В днешния свят родителите често се сблъскват с различни предизвикателства, свързани с развитието на своите деца. Как да разпознаят кога едно поведение е част от нормалното израстване и кога е сигнал за по-сериозен проблем? По тези и други въпроси разговаряме с Любомир Драганов, Клиничен психолог към УМБАЛ „Лозенец“.
- Как да разбера дали затрудненията на детето ми в общуването са нормални за възрастта му?
Динамиката на детското развитие е строго индивидуална и може да варира значително. Въпреки това съществуват емпирично обосновани норми, които определят времевата рамка за различните аспекти на развитието.
Прекомерното забавяне в появата на ключови способности – свързани с движението, вниманието, общуването, разбирането и проговарянето – може да бъде знак за потенциален проблем. При съмнения е препоръчително детето възможно най-скоро да бъде консултирано със специалист като психиатър, психолог или логопед, сертифициран в диагностицирането на състояния като аутизъм, хиперактивност и дислексия.
Ранното откриване на евентуални отклонения е изключително важно, тъй като позволява навременна и ефективна интервенция. В много случаи проблемът може да бъде напълно или в значителна степен коригиран, стига работата да започне навреме.
Превантивното изследване не крие никакви рискове за детето, докато забавянето на такава консултация може да доведе до пропускане на ценно време за терапия и развитие. Дори при установено забавяне, колкото по-рано се започне работа, толкова по-добри са резултатите.
- С какво може да помогне психотерапевт в подобна ситуация?
Подобни представи съвсем естествено провокират болезнени чувства като вина и срам. Родителите се справят с тях по различни начини. Понякога това включва избягване на проблема или отлагане на действия, което може да облекчи емоционалния дискомфорт на родителя, но в същото време задълбочава затрудненията за детето.
Тези преживявания са трудни, но психологическата консултация и психотерапията могат да помогнат на родителите да се справят по най-добрия възможен начин – както за себе си, така и за детето. Някои родители имат нужда да говорят открито с човек, който ще ги разбере, няма да ги съди и ще приеме чувствата им. Това им дава възможност да осмислят преживяванията си и да намерят по-ефективни начини за справяне.
Понякога родителите предпочитат детето да разговаря със специалист, който няма да му постави диагноза, но може да му помогне да се почувства по-уверено в общуването и при необходимост да го насочи към друг специалист.
Ако вече е поставена диагноза, терапията може да подпомогне както детето, така и родителите в процеса на приемане и адаптиране към ситуацията. В много случаи проблемите в общуването не са свързани с конкретна диагноза, а с определени емоционални нагласи и начини на справяне, върху които терапията може да работи ефективно.
- Какви са признаците, че едно дете има нужда от професионална подкрепа?
Когато родителят осъзнае, че детето му среща затруднения – било то в семейството, училището или взаимоотношенията с приятели – той, естествено, се стреми да му помогне. В случаите, когато опитите за подкрепа не дават резултат и проблемът се повтаря или задълбочава, това може да породи силни емоции, включително чувство на безпомощност.
Зрелият начин за справяне с подобна ситуация е търсенето на подкрепа. Консултацията с психолог или психотерапевт може да помогне на родителя не само в емоционален план, но и в по-доброто разбиране на ситуацията, като му даде възможност да открие нови перспективи и ефективни начини за справяне. Понякога дори само тази първоначална стъпка може да доведе до положителна промяна.
Една от основните цели на последващата работа с детето е да се разберат истинските му нужди и да се намери адекватен начин за тяхното удовлетворяване. Освен в кризисни ситуации, някои родители търсят професионална подкрепа и за личностното развитие на детето, с цел да го подготвят по-добре за предизвикателствата на живота.
- Задължително ли е посещението при психолог да води до поставяне на диагноза?
Не е необходимо да се поставя диагноза, за да се помогне на човек да прави неща, които го карат да се чувства по-добре. Психологът разполага с определени насоки и признаци, които му помагат да се ориентира в света на другия, но всяка житейска ситуация има своя уникален характер.
Основната цел на консултацията е постигането на по-пълно разбиране – и то в ума на самия човек, който търси помощ. Психологът подпомага процеса на осъзнаване, като насърчава клиента да назовава със собствени думи своите желания, емоции и състояния. В този контекст обобщените научни етикети невинаги са достатъчно полезни.
Разбира се, има случаи, в които е необходимо допитване до друг специалист за извършване на диагностика. Но самото посещение при психолог не е задължително свързано с поставяне на диагноза – то може просто да бъде стъпка към по-доброто разбиране на себе си и намиране на ефективни начини за справяне с житейските предизвикателства.
- Възможно ли е детето просто да има по-интровертен характер, а не проблем с комуникацията?
Децата се раждат с определени генетични предразположения, които във взаимодействие със средата оформят техния уникален темперамент. Някои деца са по-непредсказуеми, адаптират се по-бавно към нови хора и ситуации, често изпитват лошо настроение и бурно изразяват емоциите си. Други са по-предпазливи, предпочитат първо да наблюдават, сериозни са и сдържани в изразяването на чувствата си.
Тези сравнително стабилни личностни особености може да предизвикат различни емоционални реакции в околните и да окажат влияние върху социалните взаимодействия. В някои случаи дадено поведение може да изглежда като затруднение в общуването, но всъщност да бъде естествено проявление на характера.
Разбирането и приемането на тези вродени склонности позволява по-добро адаптиране както на детето, така и на средата около него. Вместо да се възприема като проблем, интровертността може да бъде разгледана като личностна характеристика, която има своите предимства и начини на изразяване.
- Как мога като родител да помогна на детето си да се социализира по-добре?
Консултацията започва с родителя. Първоначално се изследва как той възприема ситуацията, какви притеснения има, какво е опитал да направи и какви резултати е постигнал. Също така се разглеждат неговите чувства, вярвания и начин на взаимодействие с детето.
Често промяната в разбирането на родителя води до промяна в неговото отношение, което от своя страна води до промяна в това как детето вижда себе си и как реагира. Ако детето е по-малко или ако родителят има нужда да се запознае по-добре със своите чувства и възприятия, може да се проведат няколко такива срещи.
При по-големи деца комуникацията с родителя може да бъде минимизирана, а фокусът да бъде насочен към договора с младежа.
Когато се срещаме с детето, начинът на общуване се адаптира спрямо неговата възраст. Това може да бъде чрез рисуване, игра с фигурки, ролеви игри, измисляне на истории или всяко друго нещо, което детето харесва. Целта е да се изгради открита, доверителна и приемаща връзка с терапевта, като същевременно се насърчават силните страни на детето и се работи върху неговите слабости.
Срещите са регулярни – обикновено веднъж седмично, което осигурява предвидимост и укрепва доверието, както и подпомага целия терапевтичен процес.
Чрез тези срещи детето се учи да разбира по-добре себе си и другите, като същевременно открива как да действа така, че да се чувства по-добре. Това всъщност е основната роля на психолога – да помогне на детето да се чувства добре, нещо, което всяко дете заслужава.
Заключение
Разговорът с психолог може да бъде първата стъпка към по-доброто разбиране на нуждите на детето и осигуряването на подходяща подкрепа. Не бива да се страхуваме да потърсим помощ, когато усетим, че е необходима. Благодарим на Любомир Драганов за ценната информация и съвети!
Източник: Любомир Драганов; клиничен психолог, който работи и с деца. Повече информация за него можете да намерите ТУК.