Първо искам да поздравя тези от вас, които имат здравословни и конструктивни отношения с бабите и дядовците на своите деца.
*аплаузи*
*изчакваме тези хора да напуснат разговора*
И така, за всички останали, тези, които изпитват известни… затруднения.
Стъпка 1. Погледнете нещата от неочаквана страна.
Първото нещо, което трябва да направите, ако искате да изградите и поддържате добри отношения с бабите и дядовците на децата ви, е да погледнете нещата от нова, свежа гледна точка. Те не са просто едни стари хора, които мислят, че са мнооого по-добри от теб (дори и да се държат така).
А всъщност те са напълно нормални (макар и понякога несигурни) хора, които искат:
- да усещат, че са ценени;
- да споделят това, което са научили по време на дългия си живот;
- да бъдат уважавани от децата, в които са инвестирали толкова много.
Понякога последното може да ги кара да правят някои доста глупави неща. Но въпреки това наистина заслужават уважение. Те са били родители преди нас и независимо как мислите, че са се справили, все пак СА СЕ справили, нали?
Вие сте живи.
Те са оцелели.
Това би трябвало да им заслужи поне една златна звездичка.
Така че поемете дълбоко дъх и признайте, че те имат своите положителни страни.
Стъпка 2. Прилагайте подхода БИБК.
След като сме подали клонката на мира на родителите си и сме признали, че са хора, които търсят одобрение и уважение също като всички останали, нека да обсъдим най-разпространения проблем, който имаме с бабите и дядовците.
Проблемът „Аз знам как да се грижа за внуците си!“. Нека да си представим, че майка ви продължава да прави неща, които изрично сте я помолили да не прави. Например помолили сте я да не буди детето ви от следобеден сън, а да го оставя да спи, колкото иска. Но неизвестно защо вашата молба не достига до нея.
Ще има „разговор“ и конфронтацията е неизбежна. Как да избегнете големия скандал? Пробвайте подхода БИКБ: Благодарност–Искане–Компромис–Благодарност. 
Етап 1. Благодарност.
Започнете разговора, като благодарите за помощта, която ви оказва, и споменете любовта, която децата изпитват към нея. С позитивното начало ще покажете, че оценявате това, което прави за вас.
„Мамо, много ти благодаря, че гледа Дани, докато бях на зъболекар. Той много обича да е с теб и си ми от голяма помощ. Радвам се, че живеем наблизо.“
Етап 2. Искане.
Споделете какво бихте искали да прави или да не прави и как това се отразява негативно на детето – не на вас, а на любимото внуче. Предоставете достатъчно информация, за да разбере, че не просто се опитвате да контролирате всичко, а наистина имате основания за исканията си. Причините трябва да са разумни, а ползите/вредите – ясни.
„Знам, че обичаш да го гушкаш, но те моля да изчакваш, докато се събуди, преди да го вземеш на ръце. Когато се събуди по-рано, става много раздразнителен и заспиването му вечер е трудно. Това обърква вечерта на цялото семейство.“
Етап 3. Направете компромис, ако е необходимо.
Ако усещате, че тя започва да се държи отбранително, бъдете готова да отстъпите и да сте гъвкава. Ако покажете, че сте готова на малки отстъпки ще стане ясно, че целта ви не е да покажете „кой е шефът“ (никой не обичат да го командорят).
Етап 4. Завършете отново с благодарност.
Чуйте нейния отговор, повторете защо искането ви е важно за детето. След това отново потвърдете колко е важна за вас.
Стъпка 3. Внимателно проследяване и напомняне.
ОК, да кажем, че разговорът мине добре, но на следващата седмица тя отново направи това, което изрично я помолихте:
- Благодарете за помощта.
- Напомнете за изискванията си (кой знае, може наистина да е забравила?).
- Отново потвърдете защо и какво очаквате да се случва.
Стъпка 4. Границите.
Но какво правим, ако тя го направи отново? Вече сте ѝ казали и дори напомнили няколко пъти. Въпреки това тя е решила да пренебрегне изискванията ви и да действа по свое усмотрение.
Време е за поставяне на граници.
Точно както вие я уважавате заради това, че ви е родител, така и тя трябва да започне да ви уважава като такъв.
Етап 1. Преценете какви точно са вашите граници.
Обсъдете със съпруга си изискванията и възможностите си. След като имате общо съгласие – действайте. Не е нужно да се конфронтирате директно, като обявите, че повече няма да ѝ давате детето. Подобни конфликти са излишни в едно семейство и могат да отровят дълготрайно отношенията ви.
По-скоро намалете използването ѝ като помощ.
„Благодаря ти за предложението, но наистина искам Дани да спи добре през нощта и затова аз ще си го гледам следобед, а работата си ще я свърша сутринта с него.“
Ако ви попита защо вече не я викате да помага, кажете мило, но твърдо:
„Виж, явно ти е трудно да не го будиш от следобедния сън, така че реших да не те натоварвам да го гледаш в тези моменти поне докато порасне и не престане да спи следобед. Ако все пак искаш да опиташ отново – можем да пробваме.“
Етап 2. Завършете отново с благодарност.
В края на този потенциално опасен разговор пак споменете колко важна част от живота на детето ви е тя и как разчитате на помощта ѝ.
ЯДРЕНАТА ВОЙНА
Понякога налага ли се да натиснете голямо червено копче за началото на войната?
За съжаление, да.
Кога трябва да го направите? Да се надяваме, че никога няма да ви се наложи.
Бабата и дядото са важна част от живота на детето ви. Те му осигуряват чувство за сигурност и принадлежност, което ще му помогне по-лесно да премине през тежките тийнейджърски години.
И въпреки това понякога се налага да издърпате щепсела и да прекъснете лошото влияние. Особено когато става въпрос за нещо, което сте изпитали върху себе си. Ваша работа е да не го допуснете за децата си.
Все пак хората се променят, така че внимателно наблюдавайте – може би родителите ви са по-добри баба и дядо, отколкото майка и татко.
Пример. „Моят дядо е бил доста агресивен родител. Разбрах за това, след като той почина, и бях шокирана, защото към мен той беше нежен и внимателен. Времето го беше смекчило и беше превърнало в един страхотен дядо за мен и братовчедите ми.“
Съдете родителите си по изборите, които правят сега, а не по тези, които са правили в миналото.
Разрушите ли отношенията си веднъж, ще бъде много трудно да ги възстановите.
Автор Хедър Тейлър, Източник
Още статии:
Как родителите програмират бъдещето на своите деца
Страшна ли е родителската любов
24 съвета към любящите родители
