Виканици, караници, гневни погледи… всичко, което се случва, когато загубим търпение. Но едва ли искате децата ви да ви запомнят с това, нито пък искате те да отглеждат децата си по този начин.
И така, как да бъдем по-търпеливи с децата си:
- Отнасяйте се с децата си, както се отнасяте с гостите си, и ще видите, че те ще правят същото с вас.
Бихте ли извикали на гостите си да си подредят обувките? Ще им кажете ли на висок тон „ПО-БЪРЗО!“, ако закъснявате? Опитайте се да приложите този подход само една седмица. Ако си вземате нещо за хапване или си сипвате нещо за пиене – предложете и на семейството си и т.н. Ще видите, че така атмосферата е много спокойна и миролюбива. Скоро децата ви ще започнат да правят същото за вас.
- Почивайте си достатъчно. Знаете, че децата са раздразнителни, когато им се спи, е, същото се отнася и за вас. Опитайте се да спите най-малко 7 часа през нощта и ще видите огромната разлика (дори опитайте 8 часа!).
- Не спорете с децата си. Ако вие сте ядосана, те също ще се ядосат, което ще доведе до безполезна караница. Бъдете твърда, но справедлива. Определете правилата и се придържайте към тях, без да изпадате в излишни спорове. Опитайте да проявите съчувствие и подкрепа, докато те разбират, че няма да получат това, което искат.
- Бъдете подготвена. Коренът на всяко нетърпеливо поведение е един и същ винаги – липсата на подготовка. Ако съм неподготвена за вечеря, то децата ще са кисели (защото са гладни) и в крайна сметка ще си изтърва нервите. Ако пропусна да подготвя училищните обяди на децата си от предната вечер, със сигурност сутринта ще е напрегната, децата ще закъсняват и аз ще си изтърва нервите. Бъдете подготвена предварително, за да предотвратите това.
- Пийте повече вода и яжте по-добре. Да, точно така. Вие сте това, което ядете. Ако не пиете достатъчно вода, това ще се отрази на поведението ви. Виждала съм го в приятели и семейство.
- Правете упражнения. Сериозно.Тренировките освобождават ендорфини. Ендорфините ви правят по-щастливи.
- Вземете си почивка. След като изтървете нервите си или се разстроите, са ви необходими от 30 минути до 1 час, за да се съвземете. Нека децата да поиграят или да почетат в стаите си поне за 30 минути, докато всеки отново се почувства добре.
- Запомнете, че децата ви наблюдават. Защо сме по-търпеливи навън и далеч не така сдържани у дома? Децата ни гледат преди всичко когато сме вкъщи и се учат от нас. Нека не забравяме да бъдем НАЙ-ДОБРИЯТ пример на търпение, когато сме вкъщи.
- Осъзнавайте същината на проблема. Преди няколко дни със съпруга ми се сдърпахме за нещо (дори не помня за какво) и малко след това 3-годишната ми дъщеря ме помоли с мрънкащо гласче за овесени ядки. Аз избухнах: „Ще ти дам, когато престанеш да се държиш като бебе!“. Тя се разплака. Не толкова заради това, което ѝ казах, колкото заради начина, по който го направих. На мен също ми се доплака. Не беше тя причината за моето раздразнение, но в крайна сметка тя понесе последствията (което води до следващата точка).
- Извинявайте се, когато сгрешите. Аз веднага ѝ се извиних. „Извинявай. Не бях права да ти говоря така. Бях ядосана заради друго нещо и не трябваше да ти викам. Съжалявам. Още ли си гладна? Ако да – кажи ми го като голямо момиче и ще ти помогна.“ Тя ми прости и си похапна, щастлива и спокойна.
- Опитайте се да шепнете, вместо да крещите. Това прави чудеса.
- Опитайте се да разберете дали детето ви се държи като вас. Когато се появи проблем, как се справя то с него? Ако е така и неговото поведение не ви харесва – първо поправете себе си.
- Правете комплименти. Научих този подход преди години и го изпробвах – работи.
Правете комплименти. Може в началото да е трудно, но ще направи всички по-щастливи. Хвалете децата си и съпруга си. Нека и те да се научат да го правят. Изпробвайте първо на вечеря – всеки да каже по 2 хубави неща за другите. Това ще доведе до огромни промени в семейните отношения.
- Дайте си време и възможност да се промените. Ако сте човек, който лесно губи търпение, дайте си достатъчно време за справянето с този навик. Прощавайте си грешките и се опитвайте отново. Не можем да сме винаги перфектни. Всички ние изтърваме нервите си понякога, но винаги можем да се опитваме да сме по-добри.
Припомняйте си, че трябва да се успокоите, когато усетите, че губите контрол, и погледнете прекрасните деца, които следят всяка ваша дума и движение.
Бъдете най-добрият пример на мил и търпелив родител.
Още по темата:
Как спрях да викам на децата си - 10 извода от един родителски експеримент
10 родителски хитрости за по-щастливи деца
33 начина да хвалим децата си правилно
