Ключът към самооценката е в родителството

Автор: Теодора Пампулова, детски психолог

От детската психология знаем, че начинът, по който родителите взаимодействат със своите деца, оказва огромно влияние върху формирането на тяхното самочувствие и възприятие за себе си.

Дете със здрава самооценка е по-склонно да има по-добри отношения с връстниците си; да бъде по-успешно в училище, изкуството и в спорта; да се справя по-добре със стреса и трудностите; да има по-висока мотивация за учене и развитие; да бъде по-щастливо и удовлетворено от живота и т.н.

Още от ранна детска възраст родителите са тези, които активно влияят върху детското самочувствие. За да се изгради адекватна и стабилна самооценка, е необходимо родителите:

Да отправят често към детето положителна обратна връзка. Когато те поощряват децата си за постиженията им, но също така и за усилията им, им помагат да развият чувство за компетентност и увереност в своите способности. Положителната обратна връзка трябва да бъде конкретна и фокусирана върху качествата, които е показало детето: „Георги, много си наблюдателен. Аз пропуснах да видя това“; „Мария, много си сръчна. Виж как чудесно се справи със сипването на сока“ и т.н.
Да демонстрират приемане. Важно е децата да се чувстват приети и обичани безусловно дори (и особено) когато грешат. В моментите на несправяне възрастните са тези, които ще помогнат на детето да разбере поуките и изводите от трудната ситуация.
Да имат реалистични очаквания. Родителите трябва да имат реалистични очаквания към децата си и да не ги сравняват с други. Прекалено високите или прекалено ниските изисквания могат да навредят на самооценката на детето. Прекалено високите поставят детето в ситуации с непосилни препятствия, които предполагат несправяне, а прекалено ниските показват на детето, че не заслужава доверие и не може да поеме отговорност за по-сложни задачи и задължения.
Да развиват самостоятелността у детето и у себе си. Самостоятелността предполага не само справяне с ежедневните ритуали като обличане, хранене, хигиена и т.н., но също така се свързва с умението да размишляваме и разрешаваме голяма част от своите проблеми. Често родителите се намесват със съвети и предложение твърде бързо, което отнема възможността на детето да се изправи срещу трудностите „лице в лице“. Когато децата вземат решения и виждат последиците от тях, развиват и чувство за контрол над собствения си живот.
Да поддържат открита и спокойна комуникация с детето и помежду си. Отворената и честна комуникация с децата и между самите възрастни е ключова за изграждането на доверие и за разбирането на техните чувства и нужди. Говорете открито, но и с грижа към емоциите на другия.
Да дават личен пример. Децата се учат най-добре чрез подражание и имитация. Ако родителите проявяват самочувствие, увереност и позитивно отношение към себе си, децата са по-склонни да приемат тези качества и да ги развиват към самите тях.

Честата критика и сравняването на детето с други негови връстници могат да породят чувство на неадекватност и да повлияят негативно върху самочувствието.

Опитите на родителите да предпазят детето дори от най-малките трудности ще го направят по-малко устойчиво на предизвикателства, ще ограничат неговата самостоятелност и ще предизвикат у него неувереност.

Непоследователното поведение от страна на родителите е другият основен фактор, който, освен че обърква детето и му създава усещане за несигурност, води до ниска самооценка.

Формирането на добро детско самочувствие е дълъг процес и изисква търпение и постоянство. Всеки родител иска най-доброто за своето дете, а инвестирането в изграждането и поддържането на здрава самооценка е една от най-важните инвестиции, които можете да направите като родители.

Специалистът препоръчва:

За деца до 7-годишна възраст: Мис Моли и УЧИЛИЩЕТО по САМОУВЕРЕНОСТ

За деца от 7 до 11 години: 50 игри и упражнения, които засилват самоувереността на децата

За тийнейджъри: Помогнете на детето си да развие своята самоувереност!

Автор: Теодора Пампулова, детски психолог