Какво се крие зад „лошото“ поведение на детето?

Какво се крие зад „лошото“ поведение на детето?

Автор: Теодора Пампулова, детски психолог

„Лошото“ поведение на детето предполага постигането на определена цел. Изтъкнатият педиатър Рудолф Драйкурс определя 4 основни цели на неприемливото поведение на малчуганите и тийнейджърите:

Внимание

Пример за дете, стремящо се към внимание: Георги е на 6 години и е много отзивчив и спокоен, когато сутрин е сам с госпожата в детската градина. Но когато дойдат другите деца от групата,  момчето започва да крещи, удря, тича и т.н. Учителката предприема необходимите мерки и Георги се успокоява. Но за много кратко време.

За децата вниманието няма полюс. Дали възрастният ще направи забележка и ще се скара, или пък ще поощри и каже мили думи, за детето няма голямо значение. Разбира се повечето деца предпочитат втория вариант, но ако той не доведе до желания резултат, прибягват до капризничене, сърдене, чупене или хвърляне, лоши думи и бели.

Децата, за които основна цел е получаването на внимание, предпочитат негативното отношение пред игнорирането. За да се справим с детето, търсещо внимание на всяка цена, важно е да игнорираме неприемливото поведение и да забелязваме само добрите постъпки.

Препоръчвам: 100 игри с добри дела.

Власт

Пример за дете, стремящо се към власт. Деветгодишната Мария заплашва родителите си, че ще спре да се храни, ако не ѝ вземат най-новия мобилен телефон. Тя често казва на приятелите си от училище, че няма да играе с тях повече, ако те не играят на играта, която тя е избрала, не ѝ дадат от обяда си, не я поканят на гости и т.н.

Много деца имат усещане, че са значими само когато командват и могат да влияят на останалите. Но как да разберете дали детето се стреми към това?

Наблюдавайте себе си – ако искате да се наложите над него на всяка цена, чувствате се безпомощни или раздразнени, вероятно говорим за битка за контрол. Опитайте да не се поддавате на провокации и сдържайте гнева си. Преговаряйте и постигнете споразумение, удовлетворяващо и двете страни.

Препоръчвам: Люси не умее да губи

Отмъщение

Пример за дете, стремящо се към отмъщение. Учителката многократно е правила забележка на Владимир, че нарушава дисциплината в групата. Момчето се чувства злепоставено и засрамено от присъстващите деца и приема учителката като враг. Става още по-шумен и груб към нея.

Ако детето се стреми към третата цел – отмъщение, най-вероятно е неуверено в това, че е значимо или обичано. Тези деца вярват, че никой не ги  харесва, определят се сами като „лоши“, вярват, че другите ги мразят и искат да има навредят.

Те често се държат грубо с родителите и приятелите си, дразнят ги, провокират ги, защото така се чувстват значими. Вярват, че са наранени, и искат наранилите ги да си получат заслуженото, като сами ги накажат. Тази роля не им е приятна, но те не знаят, че могат да бъдат и други (добри, мили, сърдечни и т.н.). За да помогнат, възрастните трябва да бъдат доброжелателни и да търсят силните качества у детето, да повишат самооценката му.

Препоръчвам: Мис Моли и училището по доброта

Проява на неадекватност

Пример за дете, стремящо се към неадекватност. Мартин е на 13 години и постоянно стои на компютъра. Родителите му го определят като вятърничав, мързелив и неамбициозен. Мартин споделя, че каквото и да прави, другите все са недоволни и му правят забележки. Затова по-добре нищо да не прави. Така хората ще се научат да не очакват нищо от него.

Това са децата, които смятат, че нямат умения да се справят с ежедневни неща. Те са с ниска самооценка и са обезверени и отчаяни, че нищо не се получава както трябва. Опитват се да се защитят, като искат да накарат другите да не очакват каквото и да било от тях, да не им гласуват доверие или да не им дават задачи за вършене.

Възрастните обикновено са „вдигнали ръце“ и определят детето като хаотично, с дефицит на внимание, некомпетентно, мързеливо и т.н. За да помогнат, родителите и учителите трябва да подкрепят всеки опит да справяне, а не да се фокусират върху резултатите.

Препоръчвам: 50 игри и упражнения, които засилват самоувереността на децата

АвторТеодора Пампулова, детски психолог

 

Още по темата:

Какво да направите, ако детето ви няма приятели

Защо момчетата се сблъскват по-често с проблеми в училище от момичетата

Как да развиваме дете, което не се интересува от нищо - съветът на един психолог