Преди да стана майка, си мислех, че има глобална конспирация, с цел да заблуждава наивните млади хора, като ги кара да си мислят, че да имаш дете, е като песен или холивудски филм.
Много малко жени ще ти кажат, че бременността е тежко и трудно преживяване, че раждането е кошмар, че бебетата плачат без причина, че животът ти се преобръща напълно…
Да, всички сме чували истории за болезненото раждане и недоспиването и така нататък, но някак си като че ли не вярваме напълно и винаги си мислим – при нас ще е различно. Да не говорим, че всеки път като си бил на гости на приятели с бебе, то винаги е било мирно и кротко…
Наскоро ми дойде на гости една приятелка. В началото на трийсетте, красива, с хубава работа, добър мъж, животът е пред нея. Сподели ми, че вече плануват дете и искала да ме попита няколко неща.
Пита ме първо за бременността, дали наистина е тежка. Спомням си за 8-те месеца повръщане, гадене и недоспиване. Не искам да я плаша, но не искам и да я лъжа, затова отговарям уклончиво:
- Забравя се, минава…
- А раждането – наистина ли е толкова болезнено?
Шах с пешката, ами сега. Бърза тръпка минава през тялото ми, като се сещам за двайсетте и шест часа раждане, от които три и половина напъване. Не се ражда лесно 4,5-килограмово дете. Пропъждам набързо спомена и казвам:
- Минава и това като сън (а наум добавям – ама кошмарен).
- А бебетата толкова ли са трудни, много ли плачат. Ето Тео, откакто съм дошла, само се усмихва и маха с крачета щастливо.
Казвам с усмивка:
- Ами ти сама виждаш, има и добри, и лоши моменти.
Като пропускам да споделя, че сигурно веднага щом излезе, ще нададе вой или че снощи е плакал около 100 години, преди да заспи.
Така станах и аз част от световната конспирация.
Прости ми, мила, и лека бременност!
Със специалното съгласие на авторката Цвети Христанова, препубликувано от блога й - В малките часове - Цвети Христанова
Още по темата:
Към родителите с малки деца - нека съм този, който го казва високо и ясно
