Котката – това е още едно дете в семейството. Около тригодишно.
И котката, и тригодишното дете:
- Подозират, че са най-главните в семейството, но не могат да го докажат.
- Идват посред нощ в леглото ви и лягат на главата ви.
- Недоволни са, защото навлизате в личното им пространство, а то е примерно навсякъде.
- Дерат се пред всяка затворена врата.
- Събарят елхата.
- Катерят се на перваза.
- Тичат да ви посрещнат, като ви познават по стъпките.
- Влизaт в тоалетната само секунда след като сте си помислили: „Ох, най-накрая 10 мин. спокойствие!“.
- Ядат само това, което им нашепва ретроградният Меркурий.
- Периодите на тъга и радост се редуват непредсказуемо.
- Обичат безусловно, до мъркане.
И котките, и тригодишните деца се досещат за своя общ извънземен произход и постоянно се намират в битка помежду си.
Тъй като Артьом се появи при мен 4 години преди котарака, имах време да се подготвя. Семьон, нямаш шансове!
(А на заден план Семьон саркастично се усмихва.)
Източник: Oleg Batluk
Още по темата:
Нямаме шанс. Никоя от нас. Никакъв шанс.
Коментари