Той вече не иска да ми е приятел!

Той вече не иска да ми е приятел!

Вчера, преди да заспи, дъщеря ми дълго се въртя в леглото. Най-накрая сподели какво я мъчи:

„А пък Пепи не иска повече да ми е приятел. Бяхме си най-добрите приятели, той ме обичаше, а сега не иска да ми е приятел. Това си е негов избор, но ми е много тъжно. Попитах го какво е станало, но той избяга“.


Сърцето ми се сви. Особено от недетското: „Това си е негов избор“. Така ни се иска да защитим децата си от болка, разочарование, нещастна любов, раздяла. Но няма да успеем да ги защитим от всичко, така или иначе.


Това, което можем, е да дадем подкрепа. Да им осигурим топлата „бърлога“, изпълнена с любов, в която да преживеят „зимата“ на чуждия избор. Да им дадем възможността пред нас да проявяват, преживяват и приемат чувствата си.


Понякога възрастните казват: „Какви ти любов и приятелство в детската градина и в училището?!“. А те са силни и дори по-предани, отколкото при възрастните. И е важно да се отнасяме към тези чувства точно толкова сериозно, както и към нашите.

Защото точно от такова отношение те порастват и стават истински. За всеки родител е трудно да преживее разочарованието на детето си от първата любов. Но вероятно именно това разочарование го учи да обича.


Този сложен опит, който преживяваме през детството: „Оказва се, че не всички ме обичат, оказва се, че не съм интересна на всички. Но аз мога да се справя. Виждам докъде е моята отговорност и мога да позволя на другите да не ме обичат, без това да нарани самооценката ми“.

И целия този опит го получаваме още докато тръгнем на училище. А в училище той само се затвърждава.


Въпросът е дали силите на детето ще му стигнат да издържи на напрежението, да се справи с емоциите си и дали няма да го отблъснем с обезценяването на чувствата.

Не трябва да забравяме, че болката от отхвърлянето се възприема от мозъка ни като физическа болка. Самотата може да бъде истинска болест.


Ще съумеем ли да бъдем до детето си така, че то да успее да разтвори в любовта ни това свое детско-недетско страдание.


Думите: „Спокойно, ще имаш още десетки приятели“ също не работят. По-точно може да работят за момента, но в крайна сметка ще доведат не до това, което искаме за детето си. А думите „Затова пък аз те обичам“ са направо опасни.


И когато на следващата сутрин видях нещастната си дъщеря, ми се искаше да отида при това хлапе и да се разбера с него – с моята глупава възрастна самонадеяност. Разбира се, просто прегърнах дъщеря си и наум ѝ казах: „Ти ще се справиш с това“.


Докато вземах дъщеря си от детската градина, госпожата ми разказа, как е отишла при Пепи и му е казала, че трябва да поговорят. Попитала е какво се е случило. И този 6-годишен мъж ѝ отговорил: „Извинявай, вчера бях в лошо настроение. Извинявай…“.

 

И аз за пореден път си помислих, че трябва да порасна до мъдростта на децата ни.

Още по темата:

Перфектното дете

Край. Започна се!

Защо децата лъжат и какво да правим, когато това се случи