Имало едно време една майка. Тя била много добра майка. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела.
Какво ли само не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време.
Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.
Само дето децата почти не я виждали. Носи се някой напред-назад, който много прилича на майка им, само че угрижена. И недоспала.
Децата си растели – играели тихо, да не напрягат мама – жално им било, така се стараела. Но им било малко скучно. Веднъж, докато мама четяла книжката „Как да общуваме с детето“ и варяла вегетарианска супа, децата си взели чехличките и отишли на двора.
А таааааам – вятърът гони песъчинките, мравките носят борови иглички на гърбовете си, котката хванала мишка, тревата хвърля сенки на пътеката, слънцето свети, облаците танцуват – направо приказка!
Децата свалили чехлите, неудобно им било с тях, и побягнали боси по света. Скитали се, къпали се в реката, гонили водни кончета и в един момент се сетили за мама.
Върнали се вкъщи, а там супата била изстинала, нервите на мама – опънати, а очите ѝ – мокри. Разбрали децата, че мама се затруднява да спечели състезанието за най-добра майка, хванали я и я извели на улицата. Мама толкова била объркана, че даже не се съпротивлявала.
И те ѝ показали всичко – и мравките, и водните кончета, и игрите с клечки, и как се мият мухите, и как се рисува в прахта. Всичко ѝ показали и разказали.
Върнала се мама вкъщи, сложила супата в хладилника, изпекла сладкиши и пак излязла при децата. Те веднага изяли вкусните сладкиши с по чаша мляко и отишли да се къпят в реката заедно с мама.
И тогава на мама ѝ хрумнало: „А може би е по-добре да слушам децата си и тогава всичко ще е наред?“.
Източник: Наталия Арчаковская
Още по темата:
На какво ме научи майчинството?
5-те неща, за които няма да ви пука, когато станете майка
