Приятна, отпускаща мелодия, слънчев ден, птички пеят, появява се красива жена с безупречна кожа, лъскава коса, вързана прилежно, гримирана, усмихната, лъхаща на спокойствие. Сложила нежно ръка на коремчето си, би трябвало да е към осмия месец някъде. Добре че се вижда коремчето, да разбереш, че е бременна, тъй като фигурата ѝ не го издава по никакъв начин.
Бъдещата майка или покорява някой връх, или е седнала в парка на пикник (как е успяла да седне, не знам), вдига гирички, танцува румба или „тича“ с мъжа си по плажа… Гледаш въпросната реклама или филм и изпускаш замечтана въздишка… Ех, дали и аз ще съм така, когато съм бременна – ми не, не беше точно така.
Свиваш рамене и казваш, това е само като на филм, фотошопи, сигурно не е изобщо бременна – пъхнали възглавница, и ти олеква.
Да, ама всеки познава поне една бременна еднорог. Аз познавам най-малко три.
Едната отслабна, докато беше бременна, нямаше никакви симптоми, нито веднъж не ѝ беше лошо, наистина сияеше.
Другата друскаше хорца по сватби и рождени дни на токчета в 7–8-ия си месец.
Третата и тя, виждам я, че ходи пред мен – настигам я, тя се обръща с грееща усмивка, върху копринена кожа лек грим и коремче в деветия месец – ако я гледаш в гръб или анфас, не може да кажеш, че е бременна. Аз в деветия месец се поклащах като патица, а тя се носеше като по въздуха. Не си била купувала панталони за бременни, нямало нужда.
Депресиращо.
Аз като бях бременна, да кажем, че не съм била много голяма, просто лесно забележима – под лесно забележима имам предвид, че сателитът ме използваше последните два месеца за ориентир. Намира мен и знае, че е на 30 мили южно от Лондон. Дамите от вас, които са родили от третия напън за има-няма 10 минути, моля по-добре не ни споделяйте.
Другият тип еднорози е малко по-рядко срещан. Това са бебетата еднорози. Може би не познавате лично някое от тези митични същества, но със сигурност сте чували разкази. Да, братовчедката на сестрата на зетя на вашата приятелка от село казва, че нейното бебе спи по цяла нощ от новородено, тя трябвало да си навива аларма, за да става и да го кърми нощем. Ние този проблем го нямаме.
Една майка във форум споделя, че не разбрала кога им е излязъл първият зъб. Ние от два месеца го чакаме и ни се обявява силно и редовно, че е на път. Не мога да си представя какво ще е, като е на финалната права и всъщност излезе. Сигурно в цяло село ще ни разберат.
В коментари, има-няма, и някоя майка напише, че си е родила еднорог. Излезе статия наскоро от майка за освидетелстване, която си навивала часовника на три часа, за да сменя памперса на бебето си, нищо че бил сух, а то, милото, понякога не се и събуждало напълно. Без коментар. И този проблем го нямаме.
Едно ядяло всичко и без претенции, друго не плачело, трето спяло по цяла нощ, четвърто през деня спяло по 4 часа и майката се оплаква (?!), че не можело да излиза и трябвало да го чака да стане. Майките на тези еднорогчета – моля, не се чувствайте длъжни да ни се „оплаквате“.
По този повод се сещам за един виц, който ми разказаха скоро.
Една майка хванала Дядо Мраз, докато слагал играчките под елхата, и той ѝ казал:
- Може да си избереш, какъвто подарък пожелаеш.
- Искам еднорог – отвърнала майката
- Е, аз съм Дядо Мраз, не съм магьосник, това е митично същество, няма как да ти го подаря, защото не съществува, поискай си нещо друго – нещо възможно.
- Добре – казала майката. – Искам половин час спокойствие, никой да не ме закача за нищо, да седна, да си вдигна краката и да изпия едно кафе.
- А какъв цвят да е еднорогът?
Из блога „В малките часове“ – Цвети Христанова, книгата можете да откриете ТУК
Още по темата:
10 причини родителството да е най-тежката работа на света
