Недостатъците на детската градина - притесненията на родителите

Откъс от книгата за родители "Детската градина - щастливо място" на Теодора Пампулова

Според родителите част от негативните характеристики на детското заведение са:

Много на брой деца в групата. Групите в общинските детски градини обикновено се състоят от около 25–30 деца. Обективно погледнато, няма възрастен, който да има физическата възможност да полага еднакви грижи за тях. Учителят също не може да обърне внимание на всички нужди на всички деца по едно и също време.

За съжаление обаче, има родители, които смятат, че за детския учител децата в групата са по-скоро „работа“. Педагогическият специалист дори е „длъжен“ да наподоби семейната среда. Много от възрастните, които изпращат децата си в детската градина, смятат, че учителят не може (не е способен) да обича децата, за които се грижи.

За него те са еднакви – нямат индивидуалност, собствено мнение, предпочитания, желания и чувства. Според някои родители колкото по-безлични са децата, толкова по-малко е работата на учителя.

Всъщност обичащият работата си детски учител няма как да не се привърже емоционално към децата. Той ще прегърне малчугана, когато плаче, ще го погали по главата, когато постъпи правилно, ще се усмихва и със спокоен тон ще го подканва да участва в игрите.

Емоционалната връзка между мъниците и учителя, който е поел групата, е от особено важно значение за изграждането на доверието между тях. Тя е в основата на позитивните взаимоотношения.

Родителите се страхуват, че децата се „мерят с един аршин“. Програмата в детската градина е една за всички деца. Именно поради тази причина родителите се притесняват, че детето им може да изостане с придобиването на знания и умения в сравнение с другите деца.

Но децата са различни и добрият педагог е наясно, че ще са му необходими различни подходи и начини, за да достигне до всяко дете. Така например има мъници, които могат да стоят мирно и да работят концентрирано върху определена задача, но има и деца, които не могат да стоят на мястото си повече от 5 минути.

Някои малчугани обичат да пеят и го правят с удоволствие, но има и такива, които не могат или не обичат да се изявяват пред други хора. Част от децата биха харесали обяда, който им се сервира, но други – няма да го докоснат и биха стояли гладни до следващото хранене.

Системата е еднаква за всички деца, но учителят е този, който я прави достъпна за всеки малчуган. Но можем ли да си помислим, че тя убива тяхната идентичност още в най-ранна детска възраст, че ще „повреди“ детето, което е различно от другите?

Според мен това е прекалено критично! Учителят може да намали значително недостатъците на образователната ни система.

Негативното влияние на другите деца. Това, което всъщност притеснява родителите, е, че децата копират поведението на други деца. Така например е много вероятно детето ви да започне да мърмори нецензурни думички, ако общува с връстник, който го прави. По същата логика обаче, ако детето ви не умее да се храни самостоятелно, то може да копира стратегията на друго дете, което се справя добре, и да се научи.

Според много родители педагогическите специалисти в детската градина не могат да контролират копирането на негативното детско поведение качествено.

Мога да ви уверя, че учителите са изключително чувствителни към неприемливото детско поведение и се стараят да го ограничават.

Претоварване. Често по-амбициозните родители записват децата си на дейности, които предполагат малчуганите да бъдат концентрирани през по-голям период от време. Това би оказало влияние върху емоционалното състояние на всяко дете.

То става неспокойно, обидчиво, по-агресивно и превъзбудено. Тъй като детето има изключително много натрупана и неканализирана енергия, то или не спазва правилата и създава проблемни ситуации, или изглежда тревожно и напрегнато.

Постоянното боледуване. В детската градина децата постоянно обменят помежду си цял набор от микроби, вируси и бактерии. Това е причината малкият човек да прекара 2–3 дни в градината и след това няколко седмици да се възстановява у дома.

По някаква причина много майки смятат, че колкото повече пъти детето им се разболее, толкова по-силен ще стане имунитетът му. Няма научни доказателства обаче за това.

Всъщност детският имунитет се развива до около 7-годишна възраст. Тогава той става по-устойчив на външни стимули.

Формиране на привързаност към други възрастни. Според детските психолози децата формират привързаност към хора, обекти, предмети и места, с които е свързана по-голяма част от ежедневието им.

Поради тази причина не се сърдете на детето, ако в разговора ви нарече „госпожо“ например. За него авторитетът на учителката е от изключителна важност – то ще настоява, че учителката е права, а вие грешите, и т.н. Детето може да развие силна привързаност и към групата в детската градина и да отказва да общува с обичайните деца, с които преди това си е играло.

Източник: Откъс от книгата за родители "Детската градина - щастливо място" на Теодора Пампулова