Това е продължение на статията "Най-интересните и странни въпроси, които са ми задавани като многодетна майка".
Защото времето си тече, а въпросите (и дори твърденията) не спират... Ето няколко от най-впечатляващи ме реплики, които съм чувала по наш адрес:
1. „Госпожо, защо крещите?“
Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин.
След това се сещам, че преди малко давах инструкции на тичащите си насам-натам деца – „Не влизай в гардероба!“; „Не се качвай на масата!“; „Не хапи сестра си!“ – използвайки ОНЗИ тон.
Ако сте родител, би трябвало да сте наясно, че децата не чуват обикновените тоналности на нормалния, възрастен глас.
Точно както кучетата реагират на специалния звук на ултразвуковите свирки, така и при децата: ако искате те да ви чуят и (евентуално) послушат, трябва да ползвате една особена, висока и доста пронизителна октава, която казва: „Само посмей да го направиш!“.
Така че ако сте дама на средна възраст, която отдавна е забравила какво е да гледаш малки деца, моля, припомнете си и се успокойте – не крещим, а просто информираме в разпознаваема и ефективна тоналност!
2. "Еййй, тоя твоя мъж всичко прави!"
Всичко, всичко, колко да е това всичко при 3 деца, 2 учебни заведения, 6 извънкласни дейности, 1 дом, 2 работи и т.н. ангажименти. В това изречение има най-малко 2 твърдения:
- аз нищо не правя;
- мъжът ми прави твърде много неща в семейството, които, както знаем, са задължение на жената, т.е. мен;
Всъщност ние сме партньори с различни задължения, но с равна отговорност пред семейството ни. Хилядите задачи разпределяме според физиката, психиката и реалната си възможност да се справим.
Много малко са чисто моите и чисто неговите неща, които напълно доброволно сме си разпределили, и то на признака на собствените предпочитания, а не защото са „мъжка“ или „женска“ работа.
И вие можете да го направите – няма общоприети и общовалидни правила за разпределението на труда в семейството - всяко решава за себе си. 
3. "Абе вие сте си добре, нали имате гледачка, ние нашата дъщеря я изгледахме съвсем самички!"
В началото се присвивах засрамено, но с времето някои наблюдения успокоиха съвестта ми. Забелязах, че това изречение съдържа истина, но далеч не ЦЯЛАТА истина и САМО истината…
Голяма част от познатите ми, които гледаха децата си „сами“, всъщност използваха детски заведения още от първата годинка на детето си, а разходът им за пластмасови кутии беше завишен, тъй като редовно вземаха храна от родителите си, които живееха в съседния, да речем, блок и поемаха децата в случай на вирус, празнични дни, 3-месечна лятна ваканция… Не коментирам броя на децата в семейството, вариращ от 1 до 2.
Така че – да, вярно е, имаме гледачка.
4. „Аз мисля, че едно дете, както го научиш, така ще се държи – я виж моята дъщеря – няма проблем да идва с мен по гости и заведения и не се налага заради нея да отказвам възможни забавления!"
Мисля, че ключовите думи в това твърдение са „едно“ и „моята“. Т.е. напълно възможно е НА ВАС да ви се е родило ЕДНО дете, чийто жизнен ритъм съвпада с вашия. Също така е вероятно, дори и да обича да спи повече от вас, лека-полека да свикне с вашия режим или липсата на такъв.
Но шансовете за това намаляват с всяко следващо дете, повярвайте ми. Както намалява и желанието да се ходи вечер по заведения с три скучаещи, кисели или пък екзалтирани и прекалено буйни деца. Да не говорим, че така или иначе, не разбираме много от веселбата, защото почти непрекъснато сме с някой в тоалетната…
5. „Ама защо на ол инклузив? Няма ли да ви е по-забавно да си избирате всеки път различно заведение за похапване?“
Знам за какво говорите, защото съм го преживяла. Наистина беше прекрасно – да се отбием в най-близкото капанче на връщане от плажа, а вечер лениво да се разхождаме из курортното градче и да избираме (ИЗБИРАМЕ!) заведение, като рядко повтаряме, защото почивката е кратка, а заведенията много…
Ако пък синът ни се умореше, татко му го качваше „на конче“ и вечерната разходка плавно прерастваше в нощна…
Да не говорим за ходенето на плаж – всеки ден различен, защото колко му е – единият нарамва хлапето, другият – плажната чанта и сме там!
С нарастването на семейството ходенето на море неимоверно се усложни – прочети "С 3 (три) деца на море - изживяването в цифри".
Оказа се, че трябва да променяме навиците си, при това не само веднъж, а всяка година. Романтичната почивка в хотелче на 700 м от плажа се оказа истинско мъчение за 7, 2 и 0.6-годишни хлапета, всяко със собствените си нужди за забавления, храна и почивка.
Поне 2–3 години ни спасяваха къщи с ограда, в чийто двор след плаж пускахме децата и изтощено се просвахме, където сварим. Досадното ежедневно готвене бледнееше пред ужаса, наречен „С три гладни и уморени деца по улиците в търсене на храна“.
Единичните ни опити да сме на място с неуредена храна завършваха трагично – най-малко едно дете рязко го заболяваха краката на петдесетия метър от хотела, а най-малко две деца ревяха, че им се спи, и бяха носени тичешком на връщане от заведението… Така че ол инклузива може да не е романтично, готино и дори особено вкусно място, но е най-близкото до ПОЧИВКА към този период от живота ни…
Разбира се, всяка година нещата се подобряват. Съвсем близо е моментът, в който всичките ни деца ще могат САМИ да ходят до тоалетна и ще са достатъчно тежки, за да не можем да ги носим.
Кой знае какво ни очаква тогава – лежерни и преди всичко тихи разходки из мебелните магазини, вълнуващи приключения по диви плажове и кулинарни празници в екзотични заведения… Може би дори един ден ще отидем на дискотека заедно и ще ни хареса.
А дотогава съм готова да отговарям на всичките въпроси, които имате към мен :)
Автор: Мая Бобева
Още по темата:
Е защо бе, моето момче? - отговорите на един многодетен татко
Посвещава се на майките със спокойни деца
Защо напоследък не ходите на гости - подробен списък на възможните причини
