Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи.
Ето отговорите на Калоян, баща на 3 деца:
1. Е, защо бе, моето момче?!
Ами защото имахме вече момиче, искахме второ дете. Жена ми твърдеше, че е още рано за второ. Един ден се върна и каза, че шефът много я ядосал. Аз го разтълкувах като „време е!“ за майчинство. Явно толкова е било навремило, че наведнъж се появиха двама. Да, близнаци, почти планирани.
2. И сега какво ще правите?
Освен да си ги гледаме, не виждам какво друго. Цялата рода казваха: „Да сте живи и здрави, ще помагаме!“. Помагаха. Ама и ние намерихме начин сами да си помагаме. Ей така, аз ти помагам малко, после ти на мен. Явно голяма помощ сме си ударили с булката, защото сега, като поотраснаха децата, спим до обяд. Не, не е от умора и не си наваксваме!
3. Пък на един приятел на братовчед му жена му знаеш ли как си ги гледа и трите – съвсем сама! А вие защо не можете така?
Може. Има такива хора. Аз лично не съм срещал на живо, ама във фейсбук е пълно с такива примери. И като ги гледам как си живеят живота: излизат всяка вечер, я ресторант, я на нощно заведение, спортуват през вечер, пътуват всеки уикенд. А, и децата им не боледуват никога, гледам, няма качени снимки от лекарски кабинети. Ние сме по-обикновени. Оплакваме си се така, един на друг…
4. Не мога да разбера каква толкова е разликата между две и три деца? Какво му е по-трудното?
А, няма разлика. Кой казва, че е трудно? Където две, там и три. С едно гледане минават. Един хляб ядат, в една баня се мият. Даже и личният лекар, като дойде вкъщи, мери само на единия температурата, като му види гърлото, и направо за трите деца предписва лекарства. Като ми се карат по родителски срещи – с едно каране минавам. Въобще – оптимизация. Икономия от мащаба. Сладка работа.
5. Не мога да повярвам, че живеете по график. Защо не сте по-спонтанни?
Спонтанни бяхме, ама като студенти. Сега спонтанно решаваме да не се ядосваме. И да бъдем по-спокойни. Всичко друго ни е по план. Като една голяма пълноводна река сме. Тромави, но уверени.
6. Какво все се оправдавате с тези три деца?
А, никакво оправдание. Гордост даже. Само събирам погледите на хората: „Браво, баща герой, цели три деца!“, все едно аз съм ги износил всичките, и то по два пъти. Сега даже децата помагат с носенето на торбите от хипермаркетите чак до багажника на колата.
7. Всичките ли са ваши?
Не, едното е бонус от родилния дом. За заслуги. Защото са знаели, че където две, там са и три деца ( вж. въпрос 4).
И един желан, но рядко задаван въпрос:
8. Искате ли да оставите децата при нас и да отидете на кино?
На кино ли? Хм-м-м… Добре, ще приемем. Ама само да не стане като последния път – да се налага от киносалона по вайбър да пиша инструкции как се разтървават децата, като се сбият. Все още ли важи поканата?
Автор: Калоян Илиев, баща на три деца. Предприемач и собственик на сайта за LEGO детски дрехи и раници UWEAR
Още по темата:
10 извода на една майка на три деца
Три деца?! И сега какво ще правите? - отговорите на една многодетна майка
Първото, второто и третото дете - как се оцелява
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
