Методът на Монтесори
Историята: Автор на тази световноизвестна система е Мария Монтесори – учител и лекар, една от първите жени в Италия, получила научна степен. Своята първа школа Мария Монтесори открива на 6 януари 1907 г. в Рим. Нейният метод се оказва толкова ефективен, че канят Мария в различни страни, за да споделя опита си. В момента съществуват повече от 22 000 училища в 110 страни, които обучават децата по нейната система.
Идея: В центъра на методиката е детето, като Мария Монтесори смята, че във всяко дете е заложено естественото влечение към знанията. Децата се учат сами, стига да са поставени в подходяща обстановка. При това най-важното не е заучаването на определена информация, а разностранното развитие – физическо, социално, емоционално и когнитивно.
Методи: Учителят, детето и окръжаващата го среда представляват обучителната триада в школите на Монтесори. Обстановката в клас, специално подбраните учебни инструменти и материали трябва да подтикват детето към самостоятелност, независимост, свобода и едновременно с тях – чувство за ред. Методиката е построена по такъв начин, че се преминава от частното към общото.
Главният принцип – децата се обучават в разновъзрастови групи, за да могат малките да се учат от по-големите.
В клас децата сами избират инструментите, с които ще се обучават, като се обръщат към учителя само тогава, когато са им необходими помощ и поддръжка.
Малките деца се учат чрез сензорно-моторна активност и работят с материали, които развиват когнитивните им способности чрез непосредствен опит.
Мария Монтесори написва: „Образованието – това не е нещо, което прави учителят, а естествен процес, който спонтанно се развива във всеки човек. Хората се мотивират не от лекции и думи, а от ценността на непосредствения опит. И задачата на учителя не е да говори, а да подготвя и да създава такова семейство, което би мотивирало културната активност на детето“.
Валдорфска школа
История: Валдорфската педагогика се нарича още „Щайнерова“, тъй като нейните принципи формулира австриецът Рудолф Щайнер, философ и педагог.
През 1907 г. той написва статията „Обучение на детето“, в която излага своята теория за 3 фази в развитието на децата – тя служи и като основа за създаването на училище. Първото е открито в Щутгарт, където Щайнер изнася лекция пред работниците от цигарената фабрика „Валдорф – Астория“ през 1919 г. – затова и школата се нарича Валдорфска. Съществуват над 3000 подобни школи, детски градини и образователни центрове в над 60 страни в света.
Идея: В образованието на детето водеща роля играят неговото въображение и обучението трябва да бъде интегрално, така че да развива едновременно неговите тяло, душа и ум.
Методите: Те зависят от етапите на развитие на детето. В предучилищна възраст децата се обучават чрез подражание и практика, затова се прилага игровият подход. На 6–14 години те придобиват артистични умения и социални навици, затова много внимание се отделя на различните видове изкуства и хуманитарните науки. По мнението на Щайнер още от 14 години у децата се появяват критическото мислене и емпатията и в този период се въвежда академичното преподаване на основните науки.
Валдорфската школа е известна с това, че в нея няма оценки и домашни.
Тя не използва мултимедийни инструменти като компютри, видео и изобщо електроника.
Учениците прекарват много време навън.
Методът Малагуци
История: Тази методика за обучение на деца от 3 до 6 години е създадена от италианския психолог и педагог Лорис Малагуци. Първата си школа той открива в града Реджо Емилия и затова неговият метод се нарича още „реджо-педагогика“.
Идея: Основни идеи на Малагуци са естественото развитие на детето и важността на близките отношения с другите хора. Лорис е смятал, че детето може да се изразява на „100 езика“, като главното е да не му се пречи да прояви заложените си възможности.
Методите: В реджо-педагогиката важна роля имат отношенията и родителите, затова на детето се създава семейна обстановка, без строга учебна програма и разписание, с особено внимание към изкуствата и креативните проекти.
Важно е възпитателят да развива близки отношения с децата, както и те самите помежду си.
Детето трябва ясно да разбира, че има определени правила, които могат да бъдат различни в различните общности и ситуации.
Понятието „неправилно“ не съществува – има различни варианти на решение.
Уроците се основават на интересите на децата, които се стимулират да фантазират.
Методът на Харкнес
История: Този метод е основан на използването на кръгла маса и е създаден от нефтения магнат и филантроп Едуард Харкнес. През 1930 г. той инвестира в британското училище Phillips Exeter Academy, като закупува оборудване и наема 26-има учители за развитието на методиката. Днес много британски и американски училища я прилагат.
Идея: Обучението – това е демократично обсъждане, при което всяко мнение има своята ценност.
Методите: Кръглите маси на Харкнес не са много широко разпространени, тъй като лимитират пространството и ограничават групите, с които се работи – не е приложим в общообразователните училища. На масата учениците обсъждат тази или онази тема (това е най-работещо в хуманитарните науки) и по време на урока всеки има възможност да се изкаже. Мнението на всеки се зачита и не може да бъде неправилно. При това учениците поемат отговорност за изказванията си и крайната им цел е решаването на конкретен проблем.
Методът Садбъри
История: Името на системата произлиза от града, в който се е открило първото училище на този принцип – американския град Садбъри, през 1968 г. В момента има около 40 такива училища – в САЩ, Белгия, Япония, Холандия, Дания, Германия, Израел и др. страни.
Идея: Отговорността и демокрацията са основни принципи на школата Садбъри, като в нея ученикът отговаря сам за това как и какво учи. Идеята е, че ако детето се научи да живее демократично отрано, то тези принципи ще се съхранят и когато порасне.
Методите: В училищата Садбъри няма програми, разписания и оценки. Идеологията на тази методика смята, че когнитивните и творческите способности на децата са толкова развити, колкото и на възрастните, и затова не е необходимо да учат теория, а да придобиват опит.
В училищата на Садбъри няма разделение на класове, групите се формират по интереси и по-големите деца споделят опита си с по-малките.
Ученикът носи отговорност какво ще научи. Няма учителски контрол. Учениците участват в управлението на училището и техният глас е равен на този на администрацията. Родителите имат ограничен или никакъв достъп до делата на училището.
Всяко училище Садбъри има собствено разпределение и подреждане на учебните пространства, като учениците решават точно какви да бъдат те.
Още по темата:
Най-модерната родителска техника - методът УСЗБ
Ранното детско развитие - необходимост или спекулация
