Не сте му купили играчка – голяма работа! Изпадна в истерия само защото искаше да ви попита нещо, а вие говорите по телефона – ама че глупост! Но разбираме, че обидата е нещо доста субективно и е трудно да се оцени доколко е съществена.
Вместо да търсим обяснения и измерители, по-добре да се отнесем по човешки, а именно:
1. Аз мисля, че към човек, който е в истерия, ние трябва на първо място да изпитваме жал. Съчувствие. И предлагам да му го кажем. Ето така: „Виждам, че ти е тежко. Много ми е мъчно за теб!“ Жалостта не унижава, тя всъщност е състрадание и проява на нашата човечност. И не е там работата, че истерията веднага ще се прекрати, а че човекът ще разбере, че е видим и важен за нас.
2. Също така ми се струва, че е важно да предложим помощ. Например чаша вода или да отидем до банята, за да се измие и успокои. Просто да зададем въпрос: „С какво мога да ти помогна?“. Ако отхвърлят помощта ви – може би просто човекът има нужда да остане сам и сам да намери начина да премине от едното състояние в другото.
3. Добре е да обясним нашето състояние и нашата позиция. Например, че не искаме и няма да общуваме по този начин. Че сме раздразнени и се притесняваме, че нещата ще стигнат твърде далеч: „Виж, това ме изнервя. Трудно ми е, не мога така да разговарям“.
Бъдете готови да приемете, че няма да се получи разговор. Хайде да си припомним какво се случва в нас, когато сме в тежко емоционално състояние – често дори не чуваме какво ни се говори и не виждаме какво ни се предлага. Добре е да обсъдим нещата, след като истерията е поутихнала. Обърнете внимание на себе си – ако се чувствате така, то поемете дълбоко въздух, пийнете вода, отдалечете се.
4. „И аз какво? Да се седя и да гледам как детето ми си бие главата в дивана и нищо да не правя, само да дишам дълбоко?“. Разбира се, че не. Ако става въпрос за безопасността на човека и вие виждате, че нещата са отишли твърде далеч – помогнете му. Отидете и го прегърнете.
Понякога е необходима силна прегръдка, за да усети детето ви увереност и покой. Дори да се наложи да приложите известна сила, за да остане в обятията ви. Нека се почувства в пашкул. И не спирайте да повтаряте, че го чувате, че го обичате, че сте до него.
5. За причината на истерията е необходимо да говорите след нейното приключване. Защото докато сме в разгара ѝ, ни е доста трудно да разберем основанията. „На улицата е студено, аз искам да си здрав, затова настоях да сложиш шапка“; „Не ми харесва, че изливаш вода върху паркета, това е недопустимо според мен“; „Чувствам се много зле, когато викаш, в нашето семейство това не е прието и не мога да ти позволя да го правиш“.
Всичко това може да бъде казано, когато събеседникът ни е спокоен, когато ще чуе думите ни. Кога е това? Понякога след 2 часа, а понякога на следващия ден.
Източник: Блогът на Дима Зицер
Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт-Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.
Още по темата:
40 начина да успокоим тревожно дете - част 1
7 въпроса, които да зададем на детето си след училище
