Като помагате на децата си да оценят самоувереността си, вие не просто прилагате модерни родителски техники.
Предлагате им начин на живот, който им помага на първо място да са в хармония със самите себе си.
Това е пътуване, чиято цел е човек да открие своето правилно място според своите вътрешни, лични критерии.
Да определи личните си цели, като следва по-скоро своите дълбоки стремежи, отколкото да отговаря на някаква обществена представа, напудрена и изкуствена.
Да е с добро самочувствие и да се чувства добре сред околните.
И да, накрая, да си самоуверен, означава да разбереш по-добре как да придадеш смисъл на живота си.
Самоувереност – това е положителната оценка, която даден индивид си присъжда, базирана на осъзнаването на своята собствена стойност и собственото си значение като човешко същество.
Резултат е от оценяване на свойствените сили и слабости. Означава да се обичаш безпристрастно, да се отнасяш благосклонно към своята личност и да се чувстваш достоен да бъдеш обичан и щастлив. Да знаеш, че си уникален, и да живееш в хармония със себе си и с останалите.
Самоувереността е като витамините, помага на децата да растат здрави. Но не е дар, който феята полага в люлката: тя се изгражда, създава се с думи, погледи, жестове, с окуражаване, със справедливо отношение, с осъзнаване и приемане, със споделяне.
Самоувереността се състои от връзки, които ни свързват с другите и ни правят достатъчно силни, за да изследваме света.
Тя е ядро от вътрешна увереност, което ни позволява да виждаме ясно другите, помага ни да общуваме, да развиваме критичната си мисъл, да бъдем уважавани от хората около нас. Позволява ни да се утвърдим, всеки от нас със своите различни качества, и ни напомня, че сме уникални, способни и достойни за обич.
Да си самоуверен, означава да напредваш спокойно в живота, да не се предаваш, да посрещаш малките и по-големите предизвикателства.
Как се изгражда самоувереността?
Самоувереността се корени в качеството и здравината на връзката на малкото дете с близките му. Тя се развива благодарение на реакциите на околните спрямо неговите действия, неговия прогрес, неговите неуспехи. Все едно да му нарисувате един филмов „герой“, с когото то ще се идентифицира. Детето ще се възприема по един начин, ако му повтаряте: „Браво, ти си сръчен, ти си забавен“, и по друг, ако чува често: „А, не, пак всичко си оцапал, много си непослушен“.
Детето се опитва да осъзнае способностите, уменията, различията си: те му помагат да изгради своята самоличност. По-късно то ще затвърди и ще дооформи представата, която има за себе си, като я съпоставя със забележките на връстниците си и на други възрастни.
Самоувереността се кове с погледа на близките хора, но също така и въз основа на качествата, ценени в неговото обкръжение.
Не съществува някаква „норма“ за увереността. Детето може да има самочувствие, защото е красиво и е добър ученик. Или пък защото е усмихнато, сръчно, добър спортист, любознателно, предано, креативено, щедро, ловко.
Обещанията на самоувереността
Увереността в себе си ни позволява да гледаме положително на житейските обрати, подхранва способността ни да реагираме адекватно, помага ни да изработваме стратегии, с които да реализираме проекти, допринася за това да имаме амбиции и да ги постигаме.
Тя е залог за успех, прави ни смели, благодарение на нея се впускаме в начинания и вземаме решения. А постиженията я подхранват. Да притежаваш самоувереност, позволява също така да отстъпваш крачка назад, да анализираш, да правиш изводи от неуспехите и да се впускаш в живота с нови сили и упоритост.
Ниското самочувствие усложнява вземането на решения, избирането на друга възможност. Прави ни крехки и зависими от забележките или оценките на околните. Може да провокира тревожност: така животът е по-труден за понасяне, по-мрачен. Претърпените поражения засилват липсата на самоувереност и ни карат да се свиваме в себе си, да губим надежда.
Необходими съставки за добрата самоувереност:
- да познаваш себе си и да се цениш;
- да усещаш вътрешна сигурност;
- да смекчиш вътрешния си диалог (да си по-умерен в мнението за себе си);
- да се грижиш за физическото си състояние (да направиш връзка между тялото и духа);
- да посрещаш трудностите с готовност за действие.
Това е откъс от книгата "Помогнете на детето си да развие своята самоувереност!", част от поредицата "Ефективният родител".
Още по темата:
Как да направим детето си уверено?
Как да научим детето да се сприятелява?
Детето и усещането за вътрешна сигурност
