Мъдри слова: „Как да започнеш да развиваш детето си. Първо правило: остави го на мира. Второ правило: остави го на мира. Трето правило: остави го на мира“.
Отменете всички кръжоци, извънкласни активности и оставете децата на мира!
Нездравословната доза заетост може да разруши детството на децата ви. Образователната система ограничава времето за игра и го заменя с години, прекарани в тестове и изпити. Амбициозните родители не помагат да се намали стресът от постоянната надпревара между децата. Децата ни са затрупани с дейности: балет, джудо, тенис, пиано, спорт, творчески проекти. Вкъщи се взират в гигантски екрани и монитори. А между всичко това – затворени в кола, слушащи образователни песнички и приказки. Взискателни майки висят с часове над главата на децата си и пишат заедно с тях домашни, като още от 10-годишна възраст размахват заплахата за неуспех в живота. Едновременно с това ги снабдяват с „умни“ устройства от съвсем малки.
Има много лесен начин да се избегне този родителски капан, просто решение, което ще направи живота ви по-лесен и по-евтин. Ще направи живота на децата ви по-забавен и ще ви помогне да изградите едни щастливи и самостоятелни личности, които могат сами да правят живота си интересен, без да зависят от мама или тате.
Наричам го „мързеливо родителство“ и нашето мото е „Оставете ги на мира!“.
За обикновения супер ангажиран родител тази идея звучи противоестествено. Нали винаги са ни повтаряли да се стремим към повече, а не към по-малко? Почти всички родители имат мъглявото усещане, че някак си се провалят и трябва да се постараят повече. Но всъщност проблемът е, че влагаме твърде много усилия в родителството, а не твърде малко. Дете, което е прекалено обгрижвано, няма да знае как да се грижи за себе си. Твърде близо сме до децата си. Трябва да отстъпим назад. Да ги оставим да дишат свободно.
Добре дошли в училището на неактивното родителство. Това е ситуация, в която всички печелят: по-малко работа за вас и по-добър живот за децата ви – като ежедневни преживявания и като развитие на самостоятелност и самодостатъчност. Не пропагандирам нехайството и безхаберието. Разбира се, че не трябва да позволяваме на децата си да играят край отворени прозорци и да се разхождат наоколо с пълни памперси. Има разлика между безгрижие и безхаберие.
Но да се създаде едно безгрижно домакинство, е нещо чудесно. Разбрах това, гледайки децата си да растат – колкото повече не им обръщаш внимание, толкова по-добре за тях. Най-големият ми син беше отгледан от едни свръхгрижовни и тревожни родители и все още е най-сложното и изискващо дете в семейството. Второто получи доста по-малко внимание и е значително по-самостоятелно. Третото се справя самò в живота. Той е най-добър в игрите.
Хубавото на децата е, че те обичат да са заети. И когато родителите мързелуват, логично е децата да поемат ангажимента по собственото си забавление.
Една сутрин, наскоро, жена ми и аз отказахме да станем сутринта – просто бяхме изтощени. Към 9 часа вратата на спалнята се отвори и влезе 6-годишният ни син с 2 чаши чай. Много може да бъде постигнато, като просто се излежавате в леглото. Когато вие мързелувате, давате възможност на децата си да действат. Така нашите се научиха да стават, да си правят закуска сами и да си играят тихо, докато ние почиваме.
Парадоксално, но мързеливият родител всъщност е отговорен родител, защото в сърцевината на мързеливото родителство е уважението към детето, вярата в друго човешко същество. Безотговорен е родителят, който оставя детето си в ръцете на най-различни образователни и спортни институции, независимо дали това са училища, кръжоци или телевизионни предавания. Такъв е и родителят, който налага своето виждане за света на детето си и не го оставя да се развива свободно.
Друго предимство на мързеливото родителство е, че предпазва родителите от натрупването на напрежение и отрицателни емоции. Защото помислете за всички тези жертви, които правите за децата си, нещата, от които се лишавате, и колко неблагодарни могат да бъдат отрочетата ви понякога.
Нашето щастие трябва да е на първо място и след това тяхното – и това е правилният ред на нещата. Както ми каза един таксиметров шофьор преди време: „Моите деца са щастливи, защото ние с жена ми сме щастливи“. Спрете да се тормозите. Наслаждавайте се на живота.
Мързеливият родител прекарва много време у дома и понякога жертва работата си в името на децата. Не е нужно да предвиждате скъпоструващи забавления за уикенда. Ние избягваме евтиното удоволствие на скъпите атракциони като детски кътове, луна паркове и други. Ние си оставаме у дома. Правим си самолети от картонени кутии и е удивително колко забавни игри може да играете с децата си, седнали на дивана.
Мързеливият родител е един пестелив родител. Той не е отдаден на кариерата си и следователно не се къпе в пари. С ограничените средства идва и креативността. По-малкото пари водят до максималното използване на вътрешните ресурси. Вие изработвате и рисувате неща. Сложете една купчина листа формат А4 на кухненската маса заедно с телбод, ножици, моливи и лепило и ще се изумите от нещата, които децата ви ще сътворят. Забравете дигиталните устройства. Действайте аналогово. Сложете хранилка за птици на кухненския прозорец. Не е необходимо забавленията да са скъпи.
Ние не се интересуваме толкова от напредването в кариерата си и как ни възприемат другите хора. Ние сме свободни от всичко това. Просто искаме да се наслаждаваме на живота си и да дадем щастливо детство на децата си. Какъв по-голям дар можем да им дадем като родители? Ако децата ми споделят с приятелите си какво прекрасно детство са имали, ще смятам, че съм се справил страхотно. По-добре да имат щастливо детство, отколкото заето детство, което да носи тлъсти сметки на психиатрите в бъдеще.
Мързеливите родители са много общителни. Ние разпознаваме важността на приятелите. Те правят трудностите поносими. Един от митовете в съвременното общество е, че „всеки е сам за себе си в този свят“. Вместо да говорят с приятели и съседи, тревожните хора търсят съвети в книгите, уебсайтовете и форумите. Те отказват да поискат помощ и да признаят слабост. Бъдете слаби! Предайте се! Не може да се справите с всичко. Снижете стандартите си. Помолете приятелите си да ви помогнат. Организирайте събирания у дома си, по време на които родителите могат да си говорят, а децата да играят, докато не им обръщате внимание.
Аз харесвам идеите на Д.Х. Лорънс за гледането на деца. Той казва, че децата „трябва да бъдат оставени на мира. Зарежете ги на площадката и не им обръщайте внимание.“ Не гледайте на тях като на податлив материал, от който може да бъде създаден послушен роб и служител в бъдеще. Оставете ги да играят. И да, бъдете близо до приятелите си. Животът е много по-лесен, когато споделяме тежестта му. Приятелите носят смях и радост. Няма нищо по-тъжно от самотен родител, който бута унило количката в парка, опитвайки се да се убеди, че си прекарва чудесно.
Моята идея за гледане на деца прилича на широко поле. От едната страна са родителите, които общуват и пият бира. От другата, някъде надалеч, са децата. Аз не ги закачам и те не ме закачат. Давам им възможно най-много свобода.
Трябва да ви призная, че аз греша като родител. Склонен съм към катастрофи, хаос и не е ясно дали трябва да послушате съветите ми. Със сигурност моите приятели казват, че идеята точно аз да давам родителски препоръки, е абсурдна.
Имайки това предвид, нека да действаме, да захвърлим книгите, да забравим какво мислят другите и да се наслаждаваме на семейния си живот – с всичките му радости и несгоди.
Манифест на мързеливия родител
- Отхвърляме идеята, че родителството е тежък труд.
- Заклеваме се да оставим децата си на мира.
- Това означава, че те също ще ни оставят на мира.
- Ние отричаме властващия консумеризъм, който обгръща децата ни от рождението им.
- Ние им четем поезия и фантастични истории без поука.
- Ние пием бира, без да изпитваме вина.
- Ние изпълваме дома си с музика и смях.
- Не хвърляме излишни пари за скъпи развлечения и почивки.
- Ние се излежаваме в леглата си възможно най-дълго.
- Ние се опитваме да не се намесваме.
- Ние ги изтикваме навън в двора и затваряме вратата след тях, за да можем да почистим къщата.
- И двамата работим възможно най-малко, особено когато децата ни са малки
- Времето е по-важно от парите.
- Щастливият хаос е за предпочитане пред нещастния ред.
- Не ни пука за училище.
Автор: Том Ходжкинсън е редактор в The Idler magazine и автор на бестселъра „Как да бъдем свободни и мързеливи“.
Още по темата:
Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате
Послание към себе си отпреди 15 години
