Какво бих искала да кажа на майка на 2–3- и повече годишни деца? Мечтаеща да им даде всичко, изискваща от себе си невъзможното, вечно препъваща се в собствените си непосилни очаквания и постоянно проваляща се, проваляща се, проваляща се… Или накратко – на себе си отпреди 15 години?
1. Успокой се. Съществуват хиляди методики на възпитание, развитие, каляване и т.н. на детето. Но всички те идват и си отиват, а ти и детето оставате. Отнасяй се към тях като към дреха: ако не ви отива, малка ви е или просто не ви харесва – смело я изхвърляй.
2. Успокой се. Детето не е глина, от която постоянно да ваеш прекрасна статуя. Това си е един вече направен човек, заедно с който ти трябва да преминеш част от твоя и неговия живот.
По пътя да го научиш на законите и правилата на заобикалящия го свят, така че да може да живее в него самостоятелно. Да обучаваш – е по-лесно занимание от това да градиш от нулата.
3. Успокой се. Ако си насаме с детето 24 часа в денонощието, всеки ден от седмицата, няма как да удовлетвориш всички негови потребности – физически иинтелектуални. Човекът е социално същество и нуждите на детето изискват наличието на много възрастни около него.
Не се опитвай сама да замениш тази тълпа. Най-мъдро ще е да избереш най-важното и да махнеш с ръка на останалото. В живота никога не можеш да имаш всичко веднага. Но не забравяй периодично да преразглеждаш списъка с най-важните неща.
4. Успокой се. Ти можеш да произнасяш дълги и ужасно педагогични монолози, но да знаеш, че ще го правиш изключително за себе си. Детето слуша само отговорите на собствените си въпроси към теб. Например питал ли те е как и защо да прибира играчките си?
Невъзможно е да го накараш да чуе това, което не го интересува, както е невъзможно да го накараш да яде, ако не е гладно. Най-много, ако положиш големи усилия, да го накараш да повърне. Така че, когато говориш за реда вкъщи, е, все едно че го разказваш на себе си.
Добрата новина е, че ако просто започнеш да прибираш играчките, детето със сигурност ще ти помогне. Не защото иска да е подредено, а заради играта. Но има ли значение това?
5. Успокой се. Когато викаш на детето и му обясняваш колко е лошо, то не те слуша. Просто вижда, че ти му викаш. И толкова. А после само си обяснява причината. Едно ще реши, че мама я боли, и ще се опита да я защити. Друго ще се уплаши, че мама я боли, и ще иска да се сгуши в нея за защита.
Трето ще помисли, че мама изпитва болка, и също ще се разплаче. Четвърто ще реши, че мама я боли и се нуждае от почивка, затова ще я остави. Във всеки случай, то ще мисли за своите действия, а не за твоите думи.
И със сигурност няма да си помисли, че му викаш, защото не го обичаш. Всъщност добрата новина е, че викането вреди най-вече на теб самата.
6. Успокой се. Това, че детето се държи така сега, не означава, че ще се държи по същия начин в бъдеще. Моят голям син беше диваче, способно да изпадне в истерия във всеки един момент.
Сега той е един рядко уравновесен тийнейджър, който държи на реда около себе си. Как стана това? Нямам никаква идея. Така че най-добре е просто да живееш с детето си ден за ден, без да хабиш време и сили за предвиждания и пророчества.
7. Успокой се. Не си длъжна да се жертваш заради детето си. То не е идол и не са му необходими жертвоприношения. Всъщност то не се нуждае от кой знае какво. Най-добре е просто да не му пречиш да расте. Което то и само прави.
Такова, каквото го е създал Господ. Или гените. Или съдбата. Да се спори с тази троица, е възможно, но на практика безполезно. Най-добре е да им се довериш. Те не са глупаци. А и родителството по принцип всъщност е доверие.
Още по темата:
Най-модерната родителска техника - методът УСЗБ!
С малки деца у дома и навън - въпроси, отговори, трикове
