Отговорът на Бащата-Панда

Отговорът на Бащата-Панда


Алън Пол е журналист и музикант на свободна практика. Автор е на две книги. Успешно съчетава служебните си ангажименти с възпитанието на трите си деца.


Докато следях дискусиите около книгата на Тигрицата-майка, усетих нарастващо раздразнение – защо никъде не се говори за ролята на бащите? Аз съм баща на три хлапета и съм активно ангажиран в отглеждането им поради професионалната заетост на съпругата ми. Отказвам да прехвърля цялата отговорност за отглеждането на децата върху майките им, независимо дали са тигрици или не.


Но да се върнем към конкретната тема – методите на Тигрицата–майка. Когато децата ми бяха на 2,4 и 7, семейството ни се премести да живее от предградие на Ню Джърси в Бейджинг.


Още през първите седмици след пристигането ни, присъствахме на шоу на талантите организирано от Британското училище. Огромно впечатление ми направи това, че китайските деца се качваха на сцената и изпълняваха пиеса на Шопен или симфония на Бетховен, докато нашите „западнячета” гордо пееха песничката за азбуката, а ние възхитено им пляскахме с ръце. Контрастът би замислил всеки за разликите във възпитателните методи на различните култури.


По-късно в квартала, където живеехме наблюдавах американските и африканските деца да тичат по улиците и да си измислят игри, докато техните китайски приятелчета тъжно ги наблюдаваха през прозорците си през кратките почивки между уроците по пиано, цигулка и писане на йероглифи. А когато най-накрая приключеха със задължителните упражнения, те сядаха пред видео игрите. Изглеждаше ми най-тъжния начин да израснеш и никога не бих го пожелал за децата си.


Наричайте ме Бащата-Панда – с удоволствие гушкам, но не се страхувам да изръмжа, когато се налага. Въпреки, че гледам децата ни още от раждането на първия ми син преди 13 години, в това време аз работя и почти непрекъснато жонглирам с крайни професионални срокове и безкрайно сложен семеен график. Като резултат, в дома ни цари контролиран хаос – и ние го харесваме, независимо от неодобрението на нашите приятели и роднини, и дузината избягали през глава бавачки. Смятам, че той е полезен за децата ни, защото ги учи да поемат отговорности, да са самостоятелни и независими. За тях е важно да виждат как родителите им успяват да преследват професионалните си интереси и едновременно с това да бъдат активно ангажирани в семейството. И освен това научават рано един важен житейски урок: Животът е хаос и успехът на всеки зависи от това, доколко контролира този хаос. Глупаво е да се опитваме да го подредим до съвършенство.


Да насилваш детето непрекъснато да се подчинява на волята ти, може да доведе до създаването на покорни мамини момчета и момичета, които търсят родителското одобрение за всяко нещо, което предприемат, или пък до формирането на бунтовници, които се борят срещу всеки и всичко. Забраната на играта и преспиването в приятели може да развие усещане за изолация и да лиши децата от социални и комуникационни умения, които ще са им необходими по-нататък в живота. И това са умения, които са доста по-важни от свиренето на пиано. Хлапетата просто се нуждаят от неорганизирана,свободна игра.


Спрете да си мислите, че можете да избирате приятелите, интересите и музикалните страсти на децата си. Вместо това им помогнете да се превърнат в самостоятелни хора, с достатъчно вяра в себе си. Те ще са ви благодарни.


Както и обществото.



Още по темата:

Бойният химн на тигрицата-майка 1 част

Бойният химн на тигрицата-майка 2 част

Бойният химн на тигрицата-майка 3 част