Един разговор с Анна Влаева, логопед и специалист по ранно детско развитие
Всички родители знаят, че е важно да играят заедно с децата си, но можеш ли накратко да ни припомниш още веднъж? Защото вечер сме уморени, трябва да готвим или пък искаме да видим какво се случва с пандемията… и все отлагаме. А не трябва.
Играта е ежедневната репетиция на детето за живота на възрастните. Ако можем да си представим какво си „мисли“ детското подсъзнание, то е: Мама и тати харесват моята игра, значи съм на прав път и се справям добре. Щом отделят време за моите игри, значи дейността ми е важна за тях. Те одобряват какъв възрастен ще стана!
Изграждат се самочувствие, висока самооценка, увереност в собствените сили, без дори родителят да е казал една дума по тези теми.
Има още един важен резултат от съвместната игра, който обичам да обяснявам така: Щом мама и тати се обичат и се грижат за мен, значи ще съм нахранен и защитен. Щом си играем заедно – нищо не ни застрашава и никаква опасност не дебне отвън. Общата игра е най-бързият начин да гарантираме за детето си спокойствие в напрегнатото ни съвремие, пълно с агресия и страх, които може да дойдат отвсякъде, дори и у дома от телевизора.
А защо трябва игрите да са смешни?
Смехът е най-краткият път към взаимното доверие. Много родители несъзнателно правят от игрите изпит на знанията, а това носи притеснение и раздразнителност на детето. В хумора гарантирано няма изпитване и моменти на провал или незнание.
Каква, всъщност, е ползата от хумора? Не само за децата, но и за нас, възрастните?
На първо място смехът образува хормоните на щастието в тялото ни, засилва защитните механизми на имунната система. Това са добре известни факти.
Хуморът тренира разсъжденията, критичното мислене, вниманието и концентрацията. Много често се случва дете да задава най-различни въпроси, дни наред, провокирани само от една смешна история или виц. Именно това са моментите, в които се изграждат и упражняват взаимно-следствените връзки, разсъждение, концентрация, мислене.
Притеснително е, че в последните години тези умения са все по-трудни и неразбираеми за децата.
А как обясняваме на децата кое е смешно и кое не? Обяснението става не с думи, а с действия – първо възрастният да се усмихне, да се засмее, да назове смешката: „Виж каква смешна рисунка!“, а после да разясни кое всъщност той намира за смешно, например: „Дървото е нарисувано обратно и виж тази пеперуда какъв голям червен нос има!“. По този начин за детето се оставя комфортно пространство, ако иска, да остане в ролята на наблюдател и слушател или, ако иска, да открие нещо друго в картината, което на него да му е забавно.
Още един път – възрастният не трябва да заема позицията на изпитващ: „А сега ти ми кажи какво ти е смешно в картината. Аз ти казах, сега е твой ред!“.
Дай ни идея за „смешни“ игри, моля :)
Една лесна игра, която може да се играе по всяко време и с неопределен брой участници: Участниците разказват история, пълна с небивалици, като се редуват и всеки измисля по едно изречение. Например: Един носорог се разболял. Вдигнал температура. Жирафът извикал бърза помощ… Пристигнала линейката, но лекарите не успели да пренесат носорога на носилката… и така нататък, и така нататък…
Децата имат приказното умение да предават по въздуха доброто настроение.
Единствено трябва да им се даде възможност!
Автор: Анна Влаева
Тя е специалист по ранно детско развитие и логопед. Работи в името на по-доброто общуване между родители и деца. Осъзнава, че съвременното възпитание е много по-изискващо от родителите, отколкото преди 15 – 20 години. Затова подкрепя клиентите си с практически проверени и работещи техники за промяна на проблемното детско поведение.
Можете да я последвате във Фейсбук и в Инстаграм
Още по темата:
8 начина да развиете чувството за хумор на детето си
Най-ценният ми родителски похват
Коментари