Дишайте. От вас вече нищо не зависи. Всичко мина. Иска ви се да викате, да хвърляте чинии по пода от яд – направете го, помага. Но не и когато детето е у дома. Защото, да, на вас ви е тежко. Но представете си само за секунда колко зле се чувства вашият тийнейджър.
Подготвял се е (макар и не толкова усърдно, колкото ви се е искало), тревожил се е, сверявал е отговори, очаквал е, надявал се е, вярвал е. За него/нея, това също е шок и със сигурност се страхува. И му е неприятно. Дори ако ви се струва, че „той сам си го търсеше“ и сякаш не се интересува. В него има едно тъмно кълбо, което го мъчи, дори той/тя да не осъзнава това.
И точно сега вашият най-близък човек се нуждае от подкрепа. ПОДКРЕПА. Не нравоучения. Хайде да съберем всичките си налични сили и гласът в главата ни „аз казах ли ти!“ да си остане там, вътре. Всичко ще мине. А вашите отношения ще останат. Подкрепата е преди всичко останало. Конструктивната критика можете да я оставите за утре, вдругиден, никога – когато решите. Сега е време за „Съкровище, много ми е мъчно… Тук съм. Как мога да ти помогна?“.
Дръжте се. Търсете подкрепата на хората около вас – приятели, партньори. В групите на майки с подобни проблеми. Отпуснете се. Разсейте се. Обърнете максимално внимание на собствения си живот: отидете на масаж, на кино, на рисуване, с чаша вино в ръка. Разделете очакванията си от реалността.
Да, искаше ви се да е така, а се получи иначе. Постарайте се да се справите с емоциите и преживяванията си, нали сте възрастен. А това означава, че можете да се контролирате и да действате осъзнато. Защото детето ви в момента се нуждае от осъзнати и спокойни родители.
Матурите, това е само едно от многобройните стъпала към целта в живота. Това е само един етап от поредицата сложни житейски решения, избори, проблеми и радости. И резултатите от тях изобщо не определят какво ще работи детето ви.
Това изобщо не е краят.
Източник: Яна Полянских
Коментари