Честно да си кажа като родител на 2 деца малко ме е страх от списъците за четене – досега не съм имала успех с нито един от тях, като се започне от моите, когато бях дете, та се стигне до тези на дъщерите ми. Никой от нас никога не е изчитал напълно книгите от тях…
Миналото лято, за първи път от много време се сблъсках с един такъв списък, и сблъсъка остави синини, които наболяват и до днес – в мен и в дъщеря ми (1ви клас тогава).
Тя чете и плака, чете и плака, докато накрая не издържах, взех книгата и започнах аз да й чета на глас, всяка вечер, пет вечери, докато не се отказах. Защото книгата, която е българска класика и купих в най-новото й луксозно, скъпо издание, беше скучна и неразбираема.
За мен. За дъщеря ми не знам, защото само като започнех да чета, тя се завиваше през глава и заспиваше – от ужас, от отегчение, от облекчение?
На следващия ден след края на това мъчение разгледах по-подробно прилежно закупените от мен книги. И установих следното – 3 от петте бяха неразбираеми и скучни, 4 от петте бяха грозни и без картинки. Петата беше книга, която много обичах като малка, но от която дъщерите ми категорично не се интересуваха.
Тъй като аз много искам децата ми да четат, реших да си направя списък, като този път се ориентирам към предпочитанията, които дъщеря ми беше демонстрирала до момента:
- Да са с големи и красиви илюстрации;
- Да са с кратки текстове, с ЕДРИ букви;
- Да са с динамична, интересна, по възможност забавна история – нищо възвишено, нищо поучително.
В книжарницата изобилстваше от красиви книги с невероятни илюстрации и още по-невероятно количество думи с дребен шрифт, или пък грози, сиви, меки книжки изпълнени с текст и тук там по някоя черно-бяла илюстрация. Макар и трудно, избрах 7 книжки, които поне изглеждаха, че покриват изискванията ми.
След това реших, че книжката трябва да бъде приемана като подарък, а не като задължение – затова и скрих първата у дома и направих кодирана инструкция как тя да бъде намерена.
Двете ми момичета доста се позабавляваха докато я открият. Вечерта книжката беше разтворена и о, чудо! – прочетена без стандартното мрънкане и оплакване. На следващия ден дори я попълнихме в читателския дневник.
Не мога да кажа, че всички книжки бяха харесани. Всъщност за едната, която аз си мислех, че е много идейна и разказваше за приятелството, приемането, добротата (т.е. все ПОЛЕЗНИ неща), дъщеря ми каза „Прочетох я, но нищичко не разбрах!“.
Друга пък отказа изобщо да отвори само защото не хареса корицата й. Все пак прочете 5 книги и дори се престраши да посегне към 2 от списъка – препоръчителните, не и задължителните.
Изводите, до които стигнах след това нелеко преживяване бяха следните:
1. Това, че една книга е била интересна за мен, не означава, че ще е интересна за детето ми. Т.е. обвиненията, че летните списъци с книги са остарели, защото не съдържат „Емил от Льонеберя“ или „Лукчо“ са неадекватни, защото ТЕЗИ книги също са остарели – те са от моето време, а не от това на децата ми.
2. Задължителните книги всъщност не са задължителни – дъщеря ми може да не ги прочете, точно както не ги четях (някои от тях) и аз. Просто й обяснявам последиците – че е възможно да получи забележка, или по-ниска оценка в часовете, защото не е запозната със съдържанието им – и я оставям да вземе решение.
3. Ще продължавам да настоявам да чете – поне докато е до мен, у дома. Ще й давам свободата да избира сама заглавията си, но ще има и правила – колко да чете, кога да чете. Дано до момента, в който заживее сама да е разбрала магията на книгите.
4. Приемам, че трябва да приема промяната. Светът е друг, децата са други, източниците на информация са други. Книгите вече не са единственото налично забавление, както беше в детството ни. Те са в конкуренция с по-шумни, бляскави и атрактивни медии.
Надявам се книгите да намерят пътя към децата ни.
Автор: Анастасия Николова
Още по темата:
Ще стане ли читател детето ми? Нека само да реши!
Как да подберем първата книга на детето си - препоръки
10 начина да развием интелекта на детето без натиск и напрежение
