Родителите и детската градина – как да избегнем грешките

Родителите и детската градина – как да избегнем грешките

Всички мечтаем за времето, когато градините и училищата ще станат любимо място на децата ни. Но истината е, че родителите са ключов фактор, от който зависи как ще се развият отношенията на детето с детската градина и как то ще възприеме промяната в живота си. Добре е родителите да са подготвени за подводните камъни, които могат да ги очакват. Ето списък на 10-те най-разпространени родителски грешки, които описват как НЕ ТРЯБВА да се държим с детето и учителите.


1. Да обещавате на детето си идилия: „Там ще ти дават вкусна закуска, ще си играеш с децата, ще пеете песнички и ще е супер забавно, когато правите гимнастика!“. Това са обещанията, които дават майките и татковците на съпротивляващи се деца. Детето вярва на възрастния и отива няколко пъти, изпълнено с доверие – наистина ли е толкова интересно и вкусно? Но в един момент несъответствието с обрисуваната от мама картинка и реалната ситуация се набива в очи. И това означава, че или родителите лъжат, или не са наясно как точно стоят нещата. Това ли искате да си помисли детето?

 

2. Да описвате детската градина в черни цветове.

Това е другата крайност – да разкажете на 3-годишното си дете, че такъв е животът – родителите са длъжни да работят, за да не умре семейството от глад, а детето трябва да носи своя кръст, като ходи на градина. „Учителката може да е лоша, а децата да се бият, но така след няколко години, като отидеш в училище, ще си подготвен за суровата действителност и няма толкова да се разстройваш, когато те обиждат!“. Това е невалиден и неправилен подход. Обяснете на детето си, че навсякъде има плюсове и минуси, а когато наистина възникне проблем, вие сте готови да го изслушате и да помогнете, заедно да намерите решение.

 

3. Да се карате с учителите за дреболии.

Какво всъщност е дреболия и какво важен проблем? Ако детето е излязло навън с разменени ръкавици, това не е повод за скандал с госпожата. Сандали, гуменки, връзки на обувки, претенции от типа на „Но аз ви помолих да спи с тениската с кученцето!“, не си струват дори да размишлявате върху тях. Камо ли заради нещо подобно да си разваляте отношенията с човека, който общува тясно с детето ви през по-голямата част от деня и годината. Ако имате молби и желания, е добре да ги формулирате пожелателно: „Сашко сънува кошмари, ако пижамата му не е закопчана. Дали бихте проверявали това преди сън?“. Ако има сериозни конфликти, те трябва да се решават, но не от позицията „Аз ти плащам заплатата, ще правиш, каквото ти казвам!“. Да не говорим, че майката скандалджийка не вдъхва никакво спокойствие у детето си.

 

4. Когато изпращате детето, да играете на „има мама-няма мама“.

Някои деца искрено страдат от раздялата сутрин. Те плачат и се вкопчват в родителя. И понякога се изкушаваме да кажем: „Я виж! Там някой се бие!“ – и когато детето се обърне, да изчезнете. Не го правете в никакъв случай. Дори ако планирате след 20 минути да звъннете на учителката, за да се осведомите и да питате: „Как е – плаче ли?“. Колкото и странно да ви звучи, децата не проумяват закона за присъствието на човека в пространствено-времевия континуум. Дори може да им хрумне, че наистина сте изчезнали и о, ужас! Днес изобщо няма да дойдете да ги вземете. Съгласете се, че това е нервиращо.


5. Да забравите да изпълните любимия си при раздяла ритуал.

Когато родителят прелетява без поздрав покрай учителката, целува набързо детето по бузата и вече от вратата вика „Чорапите са в раницата!“ – това е грешка. Детето се чувства много по-спокойно, когато майката поздравява всички по пътя с усмивка, разменя няколко думи с учителката, а после казва например: „Г-жо Иванова, Вера много искаше да ви запознае с плюшения си плъх. Вера, г-жа Иванова ми каза, че много харесва плъховете и с удоволствие ще си поговори за тях с теб“. Ако майката правилно организира прощалния ритуал, детето по-лесно ще откликва на предложенията на учителката дори ако тя внезапно предложи да разучават стъпките на кадрила.

 

6. Да подкупвате.

Не тръгвайте по хлъзгавото надолнище на подкупите с детето си. На вратата детето започва да тупа с краче и да казва, че не иска на градина. В този момент ви се струва, че обещанието за вертолет и сладолед на вземане могат да спасят положението. Но всъщност ще го усложнят. Разбира се, ако не планиране да купувате завод за хеликоптери, да не говорим, че ставката може да се измени внезапно и искането на подкуп дори да се пренесе и в други сфери: „Да се разхождаме? Ама какво ще ми купиш?“.

 

7. Да си разяснявате отношенията с чуждо дете.

Писнало ви е и смятате най-накрая да се разправите с дребния проклетник, който е ухапал детето ви? Да извикате хулиганчето в ъгъла и да му се накарате? Не, това изобщо не е правилен подход. Сега си представете как някакъв чужд баща прави същото с детето ви, защото се е блъскало? За разрешаването на проблемите в детската градина носят отговорност възрастните. Поговорете с учителките и родителите на побойника, изяснете какъв точно е проблемът и с какво можете да помогнете. После разкажете на детето си: „Вики много тежко приема развода на родителите си и затова се бие. Много ми е жал за него. Дай да помислим как да се защитаваш – например засега да не играеш с него?“.


8. Да пренебрегвате правилата на детската градина.

Ако сте решили да водите детето в градина, ще е странно да нарушавате техните правила и да не го подготвите за тях. Учителките често се оплакват, че родителите водят децата си без навици за самообслужване, отказващи да почиват следобед и т.н. Работа на родителя е да направи така, че на детето му да е по-лесно. Добре е по-отрано да го научите да се облича само, да му обясните, че градината е място, от което на разходка се излиза в строй двама по двама, хванати за ръка. А също и че има режим. Вие се бунтувайте срещу часа за почивка – обсъдете този досаден факт с директора, пишете предложения и оплаквания, ако решите.


9. Да имате прекомерни очаквания от държавното обучение в детска градина.

Ако искате детето ви да говори английски език на 4 години, ще се наложи да си платите допълнително. Снижете очакванията и изискванията си и ги съобразете с реалността в държавната детска градина. Ако обективно оцените обстоятелствата, ще видите, че децата ви получават наистина много. А колкото за навиците и възпитанието – не забравяйте, че това, което наистина въздейства на културното развитие на детето, са майка му и баща му.

 

10. Да заставате винаги на страната на учителя.

Да, детето ви е бъркало в носа на другарчето си. Да, не може да стои мирно, сложило ръце на масичката. Да, прекалено силно е залюляло люлката. Не бързайте да се присъединявате към учителката, която му се кара. Вие сте на негова страна, вие сте родител, вие трябва да го защитите. Проблемите трябва да се обсъдят, но насаме, а в момента, в който над него е надвиснала гневната госпожа, вашата първа задача е да спасите малкото човече и да му покажете, че сте неговото убежище и закрила. Спокойно и благожелателно изяснете какво се е случило, кажете, че съжалявате и ще обсъдите ситуацията у дома.

 

Автор: Ирина Прибора

Източник: Дети и родители


Още по темата:

Детето тръгва на градина - какво да очакваме

5-те типа родители, които срещате на родителска среща в 1-ва градинска група

7 въпроса, които да зададем на детето си след училище