Психологът Гордън Нюфелд е разработил прекрасен модел, който изследва развитието на здравите семейни отношения. Той формулира теория за 6 нива на привързаност, които създават основата на всякакъв вид връзки – като започнем от тези в семейството и завършим с отношенията между братя и сестри, приятели и интимни партньори.
Привързаността облекчава процеса на възпитание. Тя активира в детето естественото желание да ви радва, да ви следва и да се вслушва в съветите ви. Всички взаимоотношения минават през 6 нива: близост, сходство, общност/принадлежност, значимост, любов, възможност да те приемат такъв, какъвто си. Всяко ниво прави връзката между родителя и детето по-силна и обратното, липсата, или недоразвиването на някое от тях отслабва връзката.
Близост
Всяко съвместно прекарване на време подпомага за развитието на близост с детето. Дори това да са ежедневни моменти – било то прегръдка или игра на шах – те му показват, че вие искате да сте до него. Когато тази идея се постави под съмнение, т.е. когато вие ясно показвате, че не искате да сте наблизо (например защото се държи лошо), вие поставяте под съмнение една от основните му потребности – да е тясно свързано с вас. Ако в детето се зароди впечатлението, че не носи радост на родителите си, то започва да търси по-близки отношения с връстниците си и да се възпитава на основни житейски ценности от тях. То започва упорито да търси близост с приятелите си, да ги следва, напълно да отхвърля вашите съвети и участие. Много често родителите сами подтикват децата си да общуват по-активно с връстници, защото го смятат за естествен процес на израстване. Но не трябва да забравяме опасностите, които крие това прекъсване на близостта си с детето само защото то предпочита общуването с връстници. Също така това, че те демонстрират, че не сме им особено интересни, невинаги е причината, поради която ограничават общуването си с нас. Децата винаги имат нужда от родителите си.
Сходство
Когато имате нещо общо с детето си – било то любов към ездата, футбола или един и същ вид сладолед, това сходство укрепва вашите взаимоотношения.
Когато акцентирате на нещата, които доставят удоволствие и на двама ви, вие създавате допълнителни връзки между вас. Ако детето ви се различава по характер или външност от вас, интересите могат да бъдат допирната точка, която да ви сближава.
Детето, което смята, че няма нищо общо с родителите си, ще се чувства или безумно самотно, или ще започне да търси прилики със свои приятели (като в този случай отново ще чувства самота и чувство за НЕпринадлежност, тъй като за младите хора е характерна нестабилността в отношенията).
Момиче на 12 или 14 години, обличащо се и разговарящо така, както нейните приятели, всъщност търси привързаността на околните, като се оприличава с тях. Ние приписваме тези периоди на тийнейджърството и не се намесваме в процеса, а всъщност трябва просто да засилим връзката си с децата ни, като открием сходства между нас.
Общност или принадлежност
Третото ниво на привързаност – общността, или принадлежността – укрепва взаимоотношенията между деца и родители, защото чрез него вие показвате на детето, че ще сте винаги до него и ще го подкрепяте.
Когато подкрепяте детето си, т.е. „пазите му гърба“, вие вкоренявате в него идеята, че може да разчита на вас във всеки един момент. Детето, което не усеща подкрепа в семейството си, вижда в него по-скоро врагове, вместо приятели (когато мама заема страната на учителя при проблем в училище или татко коментира лошата му игра на футбол пред децата).
Когато от процеса на укрепване на привързаността отпадне толкова важно ниво като принадлежността, децата стават агресивни, раздразнителни и отново се обръщат към връстниците си, защото „родителите им не ги разбират“. А неговите приятели просто не са в състояние да му осигурят необходимото усещане за общност.
Значимост
Четвъртото ниво на привързаност е значимостта. Подобно на дърветата, чиято жизнена сила зависи от дълбочината и здравината на корените им, значимостта придава дълбочина и устойчивост на връзката дете–родител. Когато думите и постъпките на родителите не оставят съмнение, че за тях детето им е уникално и любимо, това създава благодатна почва за развиване на близки и доверителни отношения. Ако детето не чувства значимостта си в семейството, то започва да я търси навън.
Любов
Петото и още по-дълбоко ниво на привързаността е именно любовта. Любовта е храната, която ни поддържа живи. Тя помага на детето да се превърне в личност.
Когато минавате през стаята, в която е детето ви, и просто му се усмихвате или му разрошвате косата, като се въздържате от въпросите дали е ял или дали си е написал домашните, вие му осигурявате именно тази глътка безусловна родителска любов, която придава особен смисъл на съществуването му.
Когато детето е родено от тази елементарна любов, демонстрирана от родителите му, то започва да я търси сред връстниците си, а както писахме по-горе, те все още не са способни на постоянство в чувствата си.
Да те приемат такъв, какъвто си
Последното и най-важно ниво на привързаност това е възможността да те харесват такъв, какъвто си. Ако привързаността се е развивала успешно до момента, вашето дете ще е открито с вас и винаги ще е готово да сподели своите мисли и усещания.
Детето, което изпитва дълбока привързаност към родителите си, иска да е сигурно в това, че винаги може да им се доверява. Това съвсем не означава, че ще го прави непрекъснато, но ви дава гаранцията, че ще цени вашето мнение и влияние и ще се допитва до вас в критични ситуации.
Ако вие не сте успели да развиете близостта, сходството, принадлежността, значимостта и любовта, то децата ви няма как да споделят с вас нещата, които им се случват. Те ще станат самотни и изолирани деца, които или ще държат всички на разстояние, или точно обратното – ще търсят натрапчиво и отчаяно близостта на връстниците си.
Откъс от книгата на Сюзан Стифелман Parenting Without Power Struggles: Raising Joyful, Resilient Kids While Staying Cool, Calm and Connected
Още по темата:
Не трябва да сме приятели на децата си
5 възпитателни метода, които имат обратен ефект
16 лесни начина да покажете на децата си, че ги обичате
