„Здравейте, синът ми е в VII клас, предстои му да кандидатства, а няма никаква амбиция да учи, светът му е игри на компютър и телефон, когато ги отнема и го лиша от тях, става вечно намръщен, сърдит, не говори с никого, когато му заговоря за училище, въобще не слуша вече… не иска и да спортува… дайте ми съвет, моля!“
Отговори от родители:
Елена Алтимирска - майка на 2 деца - на 16 и 18 години:
Напълно разбирам ситуацията „VII клас“; зная как изглежда, че това е най-важното нещо в живота на детето, защото „няма втори шанс“ за избор на училище; усещам студената пот, която ме избива, когато си спомня за моите двама тийнейджъри, които скоро бяха на този праг.
Но също така видях ясно, че след това нещата изглеждат различно – и двете ми деца влязоха по първо желание, и двете след това се разочароваха от училищата – дъщеря ми се премести, а синът едва добутва училището просто защото е започнал.
Та, съветът ми към Вас е – бъдете спокойна, всичко е нормално, съвременното училище е толкова далече от децата като съдържание и начин на преподаване, че те се чудят как да избягат от този ужас чрез игрите и телефоните. И още нещо – вярвам, че те винаги намират своя път, който не е като нашия (чрез сериозно учене, амбиции, спортни занимания и други социално приемливи форми на изява).
Все пак опитайте да поговорите с него за бъдещето – но не назидателно и по родителски, а като с възрастен човек – чрез дискусия на плюсовете и минусите, на рисковете и възможностите. Нека той сам си даде сметка какво иска и защо. И няма страшно, ако вижда света по различен от Вас начин.
И най-важното – нека почувства Вашата любов и подкрепа, а не укор и страх, че се е провалил в живота. Защото децата (пардон, младите хора) наистина знаят по-добре от нас какво им трябва.
Желая Ви спокойствие, мъдрост и Ви уверявам, че има живот и след VII клас!
Елена Алтимирска – организационен психолог и основател и управител на консултантска фирма (http://www.businesseffect.bg). Децата ѝ са почти към края на изпитанието „тийнейджърство“ – на 16 и 18 години.
Калоян Илиев - баща на 3 деца - тийнейджърка в 7 клас и близнаци в 3-ти:
Седми клас, или 13–14 години, си е трудна възраст, откъдето и да го погледнеш. Както се казва, тийнейджърите тогава са във вихъра на пубертета.
Да, електронните устройства са неизменна част от живота на нашите деца, за добро или лошо. Аз не мисля, че трябва да виждаме само негативите в тези им занимания, често превърнали се в страст. Чрез боравенето с екранните джаджи децата придобиват умения да се ориентират много по-добре, по-бързо и по-ефективно в идващия технологичен свят от нас, техните родители. Само времето ще покаже колко ценни са тези умения. Въпросът е какво съдържание потребяват на устройствата? Много често с тях се забавляват, понякога на чужд (английски) език, което прави усвояването му неочаквано бързо и ефикасно.
Ние, родителите, си мислим, че децата разбират и съзнават отговорността от това да се мобилизират преди важните за тях моменти в живота им, каквото е кандидатстването след VII клас, но дали и ние самите сме го осъзнавали, когато сме били на тяхната възраст? Периодът на средното образование не е ли „чак толкова важен“ само в главите на родителите?
Спортът – наистина важен. Трудно е обаче да настояваме за физическа активност пред децата си, седнали на дивана и вдигнали крака пред телевизора, само защото „ТРЯБВА да се спортува нещо“. Много по-лесно ще е да покажем на децата си какво удоволствие изпитваме ние от движението и активността и да ги направим съпричастни. Всички деца обичат да правят „нещата“ заедно със своите приятели, включително и да спортуват. Интересувайте се какъв спорт практикуват приятелите на децата ви и им предложете да пробват и те същото. Често колективните спортове действат примамливо и приобщават децата към една нова общност в нови ценности. Спортове като футбол, волейбол, баскетбол или туризъм ще ви дадат възможност да останете с децата си замалко извън зоната на технологиите и да си поговорите „нормално“.
Кураж – нищо не е загубено!
Калоян Илиев, баща на три деца. Предприемач и собственик на сайта за LEGO детски дрехи и раници UWEAR
Още по темата:
Ако детето ни не учи - кого да обвиним? - мнението на един учител
Как да развиваме дете, което не се интересува от нищо?
Децата и устройствата - мнението на един родител
