Въпросът: „Детето ми предпочита устройствата пред книгите. Какво да правя? Да ограничавам ли достъпа му до устройства? Те вредят ли му?“
Отговаря Катя Кутянова - Майка на Алекс – 13 г., Анди – 10 г. (дете с увреждане) и бивш приемен родител.
Не съм специалист, но съм родител от 13 години… пък то някак си неусетно ставаме „спецове” в куп неща.
Това, което мислим принципно с мъжа ми, е, че всяко нещо, когато е прекалено, е вредно! Всичко е добре, когато е с мярка, а каква е тази мярка, не е лошо всеки да се постарае сам да открие.
Ето защо НЕ мисля, че устройствата вредят на детето ми, тъй като ги допуснахме в живота му постепенно. Това решение взехме още когато беше малък. Много важен момент – и двамата родители бяхме на едно мнение!
Ние сме родителите и ние поставяме правилата, нашите правила в нашата къща. Всяко отпуснато време на компютър е съобразено с възрастта, заслужено е и регламентът е ясен предварително – подредена стая, написани домашни, добро поведение…
Към момента детето ни, като не броим проучванията, свързани с различни проекти, на ден прекарва между 1 и 3 часа на устройства. Разбира се, когато се събират с приятели, както и през ваканциите, часовете са повече, но имаме уговорка да ги разделя на няколко части през деня.
Друго, което му е обяснено отрано, е, че „цъкането” и „висенето” на устройства просто заради самата идея да е на тях е, меко казано, глупава. В интернет има полезни и градивни неща, които може да са му изключително полезни.
Често напомняме (колко сме дразнещи само) кои са добрите и кои лошите страни на прекалената употреба на устройства – май всеки обича да е информиран подробно защо по-големите от него смятат нещо за редно.
На нашето дете изтъкваме, че добрите страни са: нови идеи, различни гледни точки, упражняване на чужд език, съобразителност, участие в предизвикателства, поглед към места и неща, недостъпни за неговата възраст.
А лошите страни са: вживяването за по-дълго време във виртуална реалност, усещането, че опознаваш много хора, като мислиш, че интернет контактът е достатъчен, превъзбуда и натоварване на организма като цяло…
Ако детето прекалява според вас със стоенето пред екрана, забраната само ще го амбицира да се крие и ще го раздразни. По-скоро би дало резултат, ако се поинтересувате какво точно прави в интернет и му предложите алтернативи на същото, но в реалността.
Например, ако гледа клипове на влогъри – нека заснеме подобни такива с приятелите си; ако се увлича по модата, предложете му да префасонира стари дрехи и да направи авторски модели на облекла, ако играе електронни игри – нека напише сценарий по негова идея за такава игра! И ако нямате възможност да сте част от процеса, достатъчно е да насочвате, оценявате и аплодирате резултата : ))
Личният пример е от ключово значение. Няма как да искаме от децата да не се привързват към устройствата, ако ние самите сме обсебени от тях… Ако пък не успяваме да се ограничаваме, дали е редно да го налагаме на тях?
Автор: Катя Кутянова - Майка на Алекс – 13 г., Анди – 10 г. (дете с увреждане) и бивш приемен родител.
Катя активно работи за развитието на С усмивка за вас - една инициатива на група родители, запознали се поради посещенията в един и същ медицински център за рехабилитация на „различните“ си деца.
Водени от необходимостта за набиране на средства за рехабилитации, невъзможността на някои родители да работят „нормална“ работа и максимата, че за да получиш, трябва да дадеш, те стартират инициативи за ръчна изработка и продажба на бижута, мартеници, картички, декорации, подаръци и други интересни изделия.
Още по темата:
Децата и устройствата - мнението на един психолог
