С всички мъже, които се наемат да разсъждават по темата, че щом една жена е родила, то е редно да си седи вкъщи и да си гледа децата, а не да хойка по улиците и магазините, аз бих поиграла на една много увлекателна игра.
Бих затворила всеки един от тях на една относително малка площ, върху която вали сняг. Тяхната задача ще е само да поддържат пространството чисто.
Снегът е със собствени, идиотски правила и вали 24 часа в денонощието с много кратки и абсолютно непредсказуеми прекъсвания. В тези кратички паузи мъжът може да прави каквото си иска – да яде, да ходи до тоалетна, да се къпе (хахаха), да си реши косата (хахаха), да си измие зъбите (не, не, ей сегичка ще се пръсна от смях)! И дори да гледа телевизор, но без звук, защото при най-малкия звук снегът започва да пада три пъти по-бързо.
Човек може да напуска площта само в случай че на нея няма дори снежинка. Естествено, по правилата на тази подла игра потърпевшият тъкмо реши, че – ама че щастие! – снегът е напълно почистен и не вали, и облаче дори няма, отвори вратата и понечи да излезе, и се изсипва такава купчина сняг, че човек забравя как се казва и кога се е къпал за последен път.
Вали ли вали, все повече и все повече, денем и нощем. А веднъж дневно вкъщи се прибира жена му – идва и пита: „Какво има за вечеря?“.
И си хапва – спокойно, без да бърза, гледайки как мъжът чисти сняг.
После за час-час и половина си играе със снега – въргаля се, весели се и дори малко го почиства, и си ляга да спи.
Преди сън, разбира се, има нужда от сексуални игри и утехи!
А сутринта, гледайки чистото от сняг пространство, казва: „От какво само се оплакваш? Ето, видя ли, цяла нощ не е валяло“. В твърдението, че е валяло и още как – с гръм и мълнии, категорично не вярва. И напълно пренебрегва мрънкането: „Ама не можеш ли ти малко да чистиш снега – за час-два поне“. Защото този сняг жена ви категорично не знае как се чисти и изобщо, толкова е уморена – нали цял ден работи, а мъжът какво прави – просто чисти сняг, което е лесно и всеки го умее.
А когато мъжете кажат, че се чувстват безполезни и че дните са скучни и еднообразни, и започнат да крещят истерично и да хвърлят лопатата по пода, и да искат например розов сняг? Или малко слънце – за първи път през последните три месеца. Или снегът да се стопи и сам да изчезне ей така, поне за 10 минути?
На това и на всички техни молби за покупка на машина за почистване на сняг, която съществено би облекчила живота им, да получат отговор – ама ти какво, не си ли мъж? Не можеш един сняг ли да почистиш? Всички могат – а ти не! Ами че нашите деди още са чистили снега, при това далеч с не толкова модерна лопата като твоята!
И така нататък, и така нататък.
Жалко, че това е невъзможно.
Автор: Марина Романова
Още по темата:
13 неща, които хората без деца не трябва да казват на тези с деца
10-те (неочаквани) ползи от това да си родител
С малки деца у дома и навън - въпроси, отговори, трикове
