RO EN

Сутрешното приготвяне - опитът на една работеща майка с три деца

Сутрешното приготвяне - опитът на една работеща майка с три деца

А във вашето семейство как се справяте със сутрешното приготвяне за излизане? Споделете опита си!


Когато ме питат: „Сигурно ти е много трудно на работа, а?“, аз всеки път си мисля: „След това, което преживявам всяка сутрин, докато приготвям трите си деца за градината и училището, да отида на работа си е почти почивка“. Имам три деца на различна възраст – син на 14 и 2 дъщери на 9 и 5. Всяка сутрин имам свръхзадача: да приготвя и заведа навреме всички по местоназначение – малките на градина, момчето на училище, мен на работа. Сега, когато вече прилагаме изобретения от нас метод, тази задача не ми се струва особено трудна, но преди няколко години нещата никак не изглеждаха розови. В момента, в който се добирах до работата, вече се чувствах така, сякаш сама съм разтоварила цял вагон с чували пясък.

 

Нека сега да ви разкажа какво измислихме с децата и превърнахме сутрешните задължения в увлекателна игра.


И така, всеки от нас четиримата трябва всяка сутрин да извърши редица действия – да станат (това е най-трудното), да се умият, да се вчешат, да си оправят леглото, да закусят, да се облекат, да си вземе телефона от зарядното и да не забрави да го сложи в чантата, и т.н.

Трудностите в този процес са очевидни:


Първо, ние се редим на опашка пред банята – няма как, една е.


Второ, до определена възраст децата не успяват да запомнят последователността на действията, които трябва да извършат. Те забравят някои неща, объркват се, задават въпроси или просто седят и бездействат, което забавя целия процес.


Трето, ние зависим един от друг и ако някой от нас е супербърз и свръхефективен, това изобщо не означава, че ще стигне до крайния пункт навреме, защото, ако един закъснее, всички закъсняваме.

Когато имахме едно дете, решавахме въпроса много просто – със сина ми приехме, че най-бързото и тихо животно е гепардът, и сутрин той беше гепардът. Сега сме цял отбор, т.е. цяло стадо гепарди и дори те трябва да бъдат насочвани.


Четвърто, децата все още не умеят да се договарят едно с друго и затова всяко бързане води до конфликти, а на никого от нас не му е нужно да започва деня с нерви и сълзи. Интересното е, че първата идея, която обикновено хрумва в такава ситуация, е да се осигури повече време за изпълнение на задачите и тя не работи. Проверихме го – ставахме по-рано, но ефективността ни не беше по-добра. Нали знаете какво казват: „Една работа отнема толкова време, колкото отделим за нея“. Да не говорим, че по-ранното ставане води до усложнения от емоционален характер – всички спим до по-рано, следователно се раздразваме по-лесно и се справяме по-трудно през целия ден.

 

И ето какво измислихме и направихме:

Първа стъпка. Първо написах всички действия, които всеки от нас трябва да изпълни сутрин, преди да излезем от дома. Разбира се, за всеки от нас са различни, но като цяло са подобни. Честно казано, в началото помолих децата да ми ги опишат, но те не успяха – явно не се интересуваха от оптимизацията и облекчаването на сутрешната подготовка.

 

Втора стъпка. Нарисувах малки картинки, които илюстрират нашите действия. Сигурно могат да се намерят подобни в интернет, но аз реших, че не може да е толкова трудно да се изобрази четка за зъби, чиния със закуска и гребен. Копирах картинките по 4 и всеки от нас се сдоби с комплект карти.

 

Трета стъпка. С децата залепихме картите на твърда основа. По-малката ми дъщеря предложи да избираме не само основата, но и формата. И така моите „напомнянки“ са във формата на зелени звезди, на сина ми са оранжеви квадрати, на голямата щерка – жълти сърца, а на най-малката – червени кръгчета.

 

Четвърта стъпка. Намерихме подходяща кутия за съхранение на „напомнянките“ си. И съгласувахме правилата на играта.

 

Пета стъпка. Започнахме да играем! Първият ход е още при ставането да сложим на масата нашите картинки, като до тях оставяме празната кутия. А после… като спазваме реда, всеки участник върши задачите си и при изпълнение слага съответната карта в кутията. Готови сме за излизане в момента, в който всички карти са прибрани. Искам да отбележа, че съм против състезанието между децата. Аз искам те да разбират и ценят индивидуалността и неповторимостта на всеки от нас и да не изпитват желание да се сравняват с други, особено близки, хора. Непрекъснато им повтарям, че постигаш успех в живота, когато се движиш напред, а не когато си пред другите. Вчера си се приготвял за час, днес – за 55 минути. Има прогрес! Ура! Браво! Затова сутрешната ни игра не беше състезание, от което да има победител. Просто всеки от нас трябваше възможно най-бързо да изпълни необходимите действия.

 

И какъв е резултатът?

1. Подготвяме се по-бързо отпреди! И излизаме навреме!


2. Вече не се караме за ресурси, например за банята – ако тя е заета, бързо вършим следващото действие – нали са ясно подредени на масата.


3. Всеки вижда и знае какво му предстои да свърши.


4. Не си забравяме автобусните карти и мобилните телефони.


5. Ако свършим по-рано, помагаме на другия да се справи с неговите задачи.


6. Излизаме от дома с усмивка!


7. Малката ми дъщеря предложи да направим такива карти и за вечерната подготовка.


Откъс от книгата на Мариана Лукашенко „Тайм мениджмънт за деца: Книга за напреднали родители“

Разкажи ми история
Разкажи ми история

Цена: 7,90 лв.

Нова цена: 7,10 лв.

Купи сега
Играй със сричките
Играй със сричките

Цена: 7,90 лв.

Нова цена: 7,10 лв.

Купи сега
ТАБЛО НА УСПЕХА
ТАБЛО НА УСПЕХА

Цена: 7,90 лв.

Нова цена: 7,10 лв.

Купи сега


Още по темата:

С 3 деца на море - преживяването в цифри

Нормалните деца са шумни деца

Посещава се на майките със спокойни деца

Домино с букви
Домино с букви

Цена: 12,90 лв.

Нова цена: 11,60 лв.

Купи сега
Домино с цифри
Домино с цифри

Цена: 12,90 лв.

Нова цена: 11,60 лв.

Купи сега
СМЯХ карти с професиите
СМЯХ карти с професиите

Цена: 7,90 лв.

Нова цена: 7,10 лв.

Купи сега

 



Виж следващата новина
Какво ще е детето ти? Кажи в какво не те бива!
Какво ще е детето ти? Кажи в какво не те бива!


Наскоро си говорих с една позната, която за момента е без деца, но много обича да слуша да се говори за тях, защото е малко старомодна, не чайлдфри например (childfree – свободни от деца) и се кани да ражда някой ден. А аз пък обичам да разказвам за децата си – само да има кой да ме слуша. Темата ми е любима и безкрайна. И така, познатата ми мечтателно се взира в звездното небе: