В някои култури го наричат – хипер-родител, в други „родител хеликоптер”… Канадците шеговито говорят за „снегорина”, който разчиства пътя пред децата си. В Япония това е „училищната майка”, която се е посветила да помага на детето си да премине успешно „дебрите на образователната система”. В Скандинавия са „кърлинг” родителите – съвестни мама и татко, които трескаво метат леда пред любимия наследник.
Свръхгрижовният родител иска да предпази детето си от нараняване, болка, нещастие, тъга, провал, разочарование…. На практика, от всички отрицателни преживявания, които се случват в реалния живот. Звучи мило, но не рядко децата в тези семейства израстват като физически и емоционално неподготвени възрастни. Те развиват страхове, неувереност в способностите си, не могат да се защитават самостоятелно. Често тийнейджъри, чийто живот е бил в постоянен контрол, при първата възможност за свободни действия предприемат непремерени рискове, тъй като нямат натрупан собствен опит и не са научени да оценяват сами възможностите пред себе си.
Защо се стигна до тук?
Глобализацията доведе до по-голяма конкуренция и несигурност на работното място, което от своя страна засилва тревогата на родителите за бъдещето на децата им.
Все повече и повече се засилва култът към перфектното – красива коса, блестящи зъби, фитнес тяло, хубава къща, престижна работа, която да осигурява всичко това…. И перфектното дете разбира се.
По-малките семейства водят до това, че върху всяко дете са съсредоточени повече енергия и средства от преди.
Жените раждат много по-късно. Ако една жена за първи път ражда на 38 или 39 години, то тя най-вероятно е имала доста време да планира и формира определени очаквания от детето си. А и ако не се справи добре като родител, не е ясно дали ще успее да „поправи” грешката си с второ или трето дете поради напредването на възрастта си.
Повечето новосъздадени семейства отместват появата на дете във времето за сметка на развитие на кариерата, постигане на определен материален статус и т.н. В резултат на това те прехвърлят навици и практики от офиса в семейството – „Защо да не подходим както към нов проект? Ще доведем експерти, ще вложим много пари и усилия, ще станем родители-професионалисти”.
Казано накратко, тези родители са загубили самоувереността си. И се опитват да я придобият като купуват каски за прохождащите си деца и наемат частни учители за 3 годишни.
Това, от което се нуждаят може би се съдържа в съвета на психолозите:
Отпуснете се:
… и се освободете от страховете си преди да ги предадете на децата си.
… и позволете на децата си да падат, правят грешки, да бъдат отхвърляни, да завиждат, да биват побеждавани.
…. и наблюдавайте как сами стават по-уверени, как придобиват умения, как стават по-отговорни и емоционално интелигентни учейки се от живота.
Още по темата:
