През последните години родителите хеликоптери, както и другите видове свръхконтролиращи родители, са подложени на значителни критики за това, че създават поколение на деца, които не могат да решават проблемите си самостоятелно. Сега ново проучване на Университета в Охайо стига до извода, че постоянното и най-вероятно невинаги заслужено хвалене може да доведе до неочакван и нежелан страничен ефект като свръхразвито его. И това да има сериозни последици за детето както в детството му, така и в живота му на възрастен.
„Изследванията показват, че нарцисизмът е по-висок в западната култура в сравнение с останалите и се увеличава значително през последните десетилетия“, пишат авторите в изследванията на Националната академия на науките.
Екипът от учени е проучил причините за появата на нарцисизма, като е сравнил двете теории за възникването му. Социалната теория предполага, че децата стават нарцисисти, когато родителите ги третират като много по-ценни от останалите и им приписват почти перфектни качества и характеристики. Точно обратното, психоаналитичната теория предполага, че децата стават нарцисисти, когато родителите им са сдържани и дори студени с тях – така че децата сами се поставят на пиедестал и търсят одобрението извън семейството. За да тества коя теория е по-вярна, екипът е изследвал холандски деца на възраст между 7 и 11 години. Децата и техните родители са попълвали въпросници на всеки 6 месеца за периода от година и половина.
И кои деца са били по-нарцистични? Оказало се е, че родителската оценка е имала пряка връзка с нарцисизма на детето, но не е била предпоставка за неговото самочувствие. Или с други думи, това, че казвате на детето си, че е изключително, не означава, че резултатът ще е дете с по-висока самооценка, а просто, че ще бъде по-нарцистично.
Каква е разликата ли? „Хората с висока самооценка мислят, че са добри точно толкова, колкото и останалите, докато нарцисистите смятат, че са много по-добри от другите – казва един от авторите на проучването Брад Бушман. – Децата вярват на родителите си, когато те им казват, че са специални. Това може да не е особено полезно за тях при общуването с хора извън семейството.“
Освен че е дразнещ за околните, нарцисизмът е черта, която е придружена от редица психологически и социални проблеми както в детството, така и след него, като някои от тях могат да бъдат наистина сериозни.
Нарцистичните деца се чувстват по-висши от останалите, смятат, че им се полагат специални привилегии, както и постоянно възхищение от окръжаващите ги. Когато не получат отношението, което очакват, те могат да проявят агресия. Нарцистичните личности са склонни към пристрастяване. Определени подгрупи на нарцисистите подлежат на завишен риск от тревожност и депресия.
Все пак нарцисизмът е отчасти резултат и от гени, така че понякога развитието му е извън нашия контрол. В случаите, в които детето е генетично предразположено към нарцисизъм, разумно от наша страна би било да бъдем по-сдържани с похвалите и задължително да не „напомпваме“ изкуствено неговото самочувствие.
Резултатите от това изследване могат да дадат важен урок на родителите – похвалата невинаги е хубаво нещо и трябва да се употребява внимателно и с мярка.
Още по темата:
