Училището трябва да учи децата ни какви да бъдат утре

Училището трябва да учи децата ни какви да бъдат утре

Тази тема ме затрудни много, защото гледам на нея едновременно от много гледни точки: като ученик, като родител на двама много различни ученици, като обучаващ възрастни, и всичко това през очите на бивш пънкар.

Затова и много пъти започвах, после пренаписвах, после започвах изцяло отново, а накрая даже и с децата си поговорих, но без да им казвам темата.

Аз скоро ще стана на 47 години. За това време видях как светът около мен се променя по начин, немислим за човешката история досега. Пряко наблюдавах как се случват две технологични революции (персоналните компютри и интернет, като обобщен начин на комуникация). Сега, с еволюирането на телефоните в комуникатори с практически неограничен обхват за общуване както в социалните мрежи, така и индивидуално и групово през безброй приложения, с образи, звук, видео и т.н., и т.н., по всякакъв начин, по който човек може да си го изфантазира, при това на различни езици и с хора, намиращи се както до тях, така и на хиляди километри, отношението към околните и информацията придобива все по-голямо значение.

Накратко, и според мен, и според децата ми училището трябва да ги учи какви да бъдат утре. Не само на определен набор от знания, но и на отношение към ученето, на критично възприемане на обливащата ги информация, на намиране на връзката между привидно несвързани неща, как да търсят, намират, оценяват, избират и прилагат наученото и какво изводи да си извлекат.

Основният проблем на децата е невъзможността да видят връзката между изучаваното и техния живот. Практически винаги първо задават въпроса „Т,ва па са за к,во ми е?“ и чак след като са получили смислено обяснение между връзката урок–-живот, са склонни да му обърнат внимание. В един идеален свят, където учителите са полубогове за децата, какъвто и да е урокът, те ще го възприемат и с нетърпение ще очакват следващия, но в реалния живот са различни, освен това училището е до време, а след това е прилагане на наученото. И там учителят са си самите те.

От друга страна, училището е една уникална среда, където децата ни прекарват по-голямата част от деня си. Там имат възможност да получат знания не само по учебните предмети, но и като социални активности. Това го прави нещо между семейство и външна среда. Там е мястото, където могат да проявят свои интереси и качества, да получават насоки и да експериментират, като основен критерий е не крайният резултат, а пътят за постигането му.

Затова конкретните учебници не са чак толкова важни, защото те дават само базови познания. Ако целта е постигане на добри оценки, то резултатът ще бъде моментно постигане на добри оценки и практически моментално забравяне на ученото. Учебният материал, подаван с цикличност, с разширяем обхват и конкретика, акцентира върху конкретиката, но не и върху връзката на фактите със заобикалящата ги среда. Например изучаването на една битка през Първата световна война доведе до тричасова беседа, където гледахме карти, върнахме се 30 години назад, после още толкова напред, смятахме, обсъждахме кой, защо и какво е загубил, как се е отразило това на икономиката и населението, можело ли е да има и друг изход и с какво ни засяга нас това сега и в бъдеще. Накратко минахме история, география, икономика, биология, психология, математика и практически всички учебни предмети.

 

При големите, 10–12 клас, основният акцент трябва да са:

- езиците, роден и чужди, но като начин на употреба, не като граматика;

- приложна математика: теория на вероятностите и на игрите;

- философия и психология като база за формиране на ценности и приоритети;

- материалният резултат от всяка дейност: от писане на проекти, индивидуални и групови, до изготвяне на автобиографии и мотивационни писма.

 

Тук обсъждането на учебници като съдържание, дизайн, полиграфия е излишно.

 

А като начин на провеждане на заниманията домашните работи, различни от изготвянето на проекти, както и дресировката, позната ни като „писане на теми“, трябва да останат в миналото, където са имали място.

В утрешния ден те са ненужни.

 

Автор: Атанас Ташков

 

Още по темата:

Какво бих искала да учи детето ми в училище

Защо в училище да няма предмет "Добро и зло"?

 

  1. Коледен куп книги - родители
    Промо Коледен куп книги - родители
    Специална цена 34,20 лв. Редовна цена 42,80 лв.
    Рейтинг:
    0%
    0/5
  2. Коледен куп книги - тийнейджъри
    Промо Коледен куп книги - тийнейджъри
    Специална цена 15,90 лв. Редовна цена 19,80 лв.
    Рейтинг:
    0%
    0/5