Баща съм на деветгодишен син в трети клас.
Всеки път, когато прекосявам училищния двор, най-често със сина ми до мен, чувам реч на омразата, с която малки и големи ученици се обръщат едни към други. „Всеки път“ не е случаен израз, а означава, че това се случва действително всеки път. Най-често използваните обидни думи и изрази са псувни, обиди на сексуална и етническа основа, тоест тежки обиди, които явно се банализират и се превръщат в ежедневие за подрастващите.
Бих искал в началните класове да се изучава чисто етичен предмет, може да се казва „Етика“, или „Добро и зло“ и пр., в който всеки път да се прави разлика с примери и обсъждане между доброто и недоброто; да се изяснява какво означават тези понятия, какви прояви имат, как се отразяват доброто и злото в ежедневния живот и пр.
Смятам, че темата е значима и по принцип безкрайна като съдържание, лесно ще запълни учебен час и срок, децата ще се вълнуват от въпроси, които виждат ежедневно, и с охота ще участват.
Почти всеки път правя бележки на учениците, чиито обидни думи съм чул. Досега конкретното дете е приемало забележката без ответна реплика, понякога видимо се сконфузва от грубата си дума… За мен това означава, че има смисъл да се говори на учениците на темата етика и поведение.
Намирам темата етика в началните класове за незастъпена или слабо застъпена, а в същото време изключително важна, бих казал – основополагаща.
Бих се радвал, ако в класа на сина ми и въобще в началната образователна програма на учениците се поставят и разясняват морално-етични въпроси, които всъщност според мен са по-важни от чисто образователните.
Автор: Петър Калпакчиев
Още по темата:
Училището трябва да учи децата какви да бъдат утре
Какво бих искала да учи детето ми в училище
Коментари